Решение № 2423 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6665/2014 г.

Решение № 2423 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6665/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Асен Янев Моллов, чрез пълномощника му адв. Кънчева срещу Решение № 39/10.04.2014 г., постановено по адм. д № 14/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Областна администрация с административен център гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител по делото взема подробно писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд Ямбол се е развило по исковата молба на Асен Моллов против Областна администрация на област с административен център гр. Ямбол, с която на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 203, ал. 1 от АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в общ размер от 2703.90 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на причиняване на вредите до изплащането им. Искът се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт на Областен управител на Област Ямбол, с който, като незаконосъобразна, е отменена заповед на кмета на Община Тунджа. С последната е наредено на основание чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ изземване на земеделски земи с възстановено право на собственост и предаването им на ищеца, като ползвател с правно основание. Размера на претендираната сума се основава на заплатена от ищеца наемна цена по сключен договор за наем за тези земеделски земи за стопанската 2009 - 2010 г. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им фактическата обстановка по делото е изяснена. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният иск за причинени имуществени вреди, като е приел, че е налице частично обявен за нищожен и в останалата част отменен като незаконосъобразен административен акт, но не е доказано претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от него. Този извод се основава на това, че заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ не е изпълнена на посочената в нея дата поради неявяване на ищеца, изпълнението и не е спряно от съда, налице са гражданскоправни отношения по сключен договор за наем, като наличие на вреди от неизпълнението на задълженията по него не подлежи на разглеждане по избрания от ищеца ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което основава неоснователността на предявеният иск. Задължението за заплащане на наем по сключения от ищеца договор е облигационно, като изпълнението му не е обусловено от отменения административен акт на Областен управител Ямбол, както се твърди в жалбата. Правилно е прието в обжалваното решение, че заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която е наредено изземването на земеделски земи с възстановено право на собственост, предмет на договора за наем, е подлежала на изпълнение независимо от оспорването и по административен ред пред областния управител, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, изр. 2 от ЗСПЗЗ обжалването на заповедта не спира изпълнението и, освен ако съдът постанови друго. Такова, друго постановяване от съда не е налице, при което претендираните вреди не са и не могат да бъдат пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен, съответно отменен като незаконосъобразен административен акт на горестоящия орган. Неоснователно се твърди в жалбата, че с постановяването на незаконосъобразната заповед на Областен управител Ямбол "на практика" е спряно изпълнението на отменената заповед. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ не се препятства от обжалването и по административен ред, изпълнението на същата не е и спряно с нарочен акт на съда. Безспорно е налице приетата от първоинстанционния съд липса на причинна връзка между отменения административен акт, на който се основава исковата претенция и твърдените за причинени от него имуществени вреди. При изложеното без значение е твърдяната и установена по делото невъзможност на касационния жалбоподател лично да реализира правата си на посочената в заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ дата. Тази разпоредба предвижда фактическо изземване и се изразява в предоставянето на иззетите по административен ред земеделски земи на собствениците им, съответно на ползувателите им на правно основание. Вярно е твърдяното в касационната жалба, че към момента на издаване на заповедта за изземване чл. 34 от ЗСПЗЗ в действащата си редакция - ДВ, бр. 99 от 2009 г., предвижда предоставянето на иззетата земеделска земя единствено на собствениците и, но това не обуславя основателност на предявения иск, тъй като не рефлектира върху възможността на изпълнение. Независимо от това следва да се отбележи, че изрично в тази заповед е прието земеделската земя, подлежаща на изземване, да се предаде на ищеца. В жалбата не е налице конкретизация на твърдяното, че при разглеждане на делото от административния съд са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, при надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като не се установява такива реално да са направени по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение