Решение № 2745 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2020 г.

Решение № 2745 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 153 от 01.10.2020 г., постановено по административно дело № 298/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, е: 1) отменено по жалба на "Автомагистрали – Черно море" АД гр. Шумен, с ЕИК[ЕИК], задължително предписание по т. 4 от Протокол за извършена проверка № ПР2005754/31.03.2020 г., издаден от главни инспектори при Дирекция "Инспекция по труда – гр. Търговище; 2) отхвърлена жалбата на "Автомагистрали – Черно море" АД гр. Шумен, с ЕИК[ЕИК], срещу задължителни предписания по т. 1, 2, 3, 5, 6, 10 и 11 от Протокол за извършена проверка № ПР2005754/31.03.2020 г., издаден от главни инспектори при Дирекция "Инспекция по труда – гр. Търговище; 3) осъжда "Автомагистрали – Черно море" АД гр. Шумен, с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. "Алеко Константинов" № 8, представлявано от изпълнителния директор Д. Димов, да заплати на "Дирекция "Инспекция по труда – гр. Търговище разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е атакувано с касационна жалба от "Автомагистрали – Черно море" АД, ЕИК[ЕИК], действащо чрез пълномощника юрисконсулт В. Петкова, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания по т. 1, 2, 3, 5, 6, 10 и 11 от Протокол № ПР2005754/31.03.2020 г., издаден от главни инспектори инж. Тодорова и инж. Енева при Дирекция "Инспекция по труда – Търговище. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" – Търговище, представлявана от надлежно упълномощената старши юрисконсулт Р. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна и обосновава теза за правилност на атакуваното с нея решение в обжалваната му част, като моли то да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение в атакуваната му част като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Процесните предписания са издадени след извършена проверка на "Автомагистрали – Черно море" АД с обект на контрол "Автомагистрала "Хемус", участък от км 310+940 до км 327+260, подобект – строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826, в близост до с. Буховци, общ. Търговище, във връзка с разследването на настъпила смъртна злополука по време на работа на работното място със строителните работници М. Али и Б. Мехмедов, полагали труд на този подобект. Проверката е извършена от главни инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като провеждането й преминало в две фази: на 02.10.2018 г. с посещение по работни места, и на 28.02.2020 г. и 11.03.2020 г. по документи в офиса на Дирекция "Инспекция по труда" – Търговище. При проверката е установено, че в деня на злополуката на строителната площадка са извършвали строително-монтажни работи (СМР) лица наети от "Винс ин хок" ЕООД и от "Автомагистрали – Черно море" ЕООД. Между двете дружества преди това - на 21.05.2019 г., е бил сключен договор, по силата на който "Винс ин хок" ЕООД предоставя, а "Автомагистрали – Черно море" АД наема срещу възнаграждение работници/служители на другото дружество, с които то има сключени трудови договори. Починалите работници, които са работили на проверявания обект в изпълнение на посочения договор, са били назначени на постоянни трудови договори във "Винс ин хок" ЕООД, като в деня на инцидента с летален изход те не са ползвали лични предпазни средства – каски за глава и обезопасителни колани. Проверяващите са констатирали нарушения, допуснати от проверяваното дружество, за отстраняването на които са дали на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) дванадесет отделни предписания, от които осем са обжалвани от адресата им пред първостепенния съд, който е потвърдил едно от тях, а седем е отменил, като подробно в мотивите си е описал установената фактическа обстановка (която като безспорна не следва дословно да се преповтаря в настоящото изложение) и е обосновал правните си изводи. Четири от отменените предписания са дадени на "Автомагистрали – Черно море" АД в качеството му на предприятие ползвател по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ, а три – в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. За да постанови процесното съдебно решение в подложената му на касационна проверка част Административен съд – Шумен е извел решаващ извод, че оспорените пред него предписания по точки 1, 2, 3, 5, 6, 10 и 11 от протокола за извършената проверка са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия в предвидената за това форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, за изпълнението на която подобни принудителни административни мерки могат да се наложат. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт е и правилен в оспорената му част, като не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК той препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Съдът е постановил своя акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и гласни. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията в потвърдената им от съда част са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Убедително е опровергана аргументираната и пред настоящата инстанция от жалбоподателя теза за незаконосъобразност на процесните предписания. В хода на производството пред Административен съд – Шумен (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт), вярно и при спазване на дължимата процедура е установена фактическата обстановка по казуса, а крайният правен извод на съда за законосъобразност на потвърдените предписания е коректен. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължителни предписания на работодателя за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. От събраните писмени доказателства по делото са се установили хипотезите на визираните в протокола от проверката допуснати нарушения на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обусловили издаването на предписанията по точки 1, 2, 3, 5, 6, 10 и 11 от него, част от които нарушения са извършени от "Автомагистрали – Черно море" АД в качеството му на предприятие-ползвател по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ, а друга част – в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ във връзка с § 1, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Констатациите в това отношение на контролните органи не са опровергани от жалбоподателя. В съдебното производство по отношение на тях не са установени обстоятелства, различни от възприетите от издателя на процесните принудителни административни мерки и годни да обосноват различни от направените от него правни изводи. Именно установените нарушения на нормативната уредба, касаеща осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, обосновава прилагането на процесните ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – задължителни предписания до "Автомагистрали – Черно море" АД. Те целят спазване на законодателството по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес – т. е., налице е съответствие с целта на закона, както правилно е приел Шуменският административен съд. Обсъждайки възраженията на жалбоподателя съдът надлежно е обосновал защо приема, че извършените констатации на основание събраните доказателства от проверяващите инспектори правилно са отнесени към съществуващо отношение между предприятие, осигуряващо временна заетост по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ – "Винс ин хок" ЕООД, и предприятие ползвател по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ – "Автомагистрали – Черно море" АД, независимо от сключените трудови договори за неопределено време. Изпращане на работник или служител от едно предприятие в друго, извън хипотезите на чл. 120 от КТ, се извършва по реда на чл. 107р и следващите от КТ. Предметът на договора между двете дружества е свързан с осигуряване на работа на работници и служители, чийто регулативен режим е в разпоредбите на КТ, явяващ се специален в това отношение спрямо ЗЗД. Между дружествата няма сключен договор за възлагане на СМР, а още по-малко е такъв по своята същност договорът им от 21.05.2019 г. "Винс ин хок" ЕООД е работодател на част от лицата (между които и на починалите при трагичния инцидент работници), които са полагали труд в обекта, изпълняван от другото дружество - "Автомагистрали Черно море" АД, като първото е реализирало приходи от предоставянето на персонал, а изпратените на обекта работници, изграждали виадукт на АМ "Хемус", са били под ръководството и контрола на второто дружество, поради което договорът между двете дружества, сключен на 21.05.2019 г., попада в хипотезата на чл. 107р, ал. 1 от КТ. Независимо колко време преди сключването на този договор са били сключени процесните трудови договори и независимо, че последните са били безсрочни (противно на регламента в разпоредбата на чл. 107р, ал. 4 от КТ), правилен е изводът на съда, че същественото за определяне на едно предприятие като такова, осигуряващо временна работа, е изпращане на работниците в предприятие ползвател за извършване на работа под негов контрол, а не срокът на сключените договори. Правилен е и изводът, че неспазването на отделни норми, свързани с условията за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, не води след себе си извод за промяна на характеристиката на правоотношението. Налице са били и фактическите и правните основания за издаване на обсъжданите предписания. Общото задължение на работодателя (а също така и на предприятието ползвател) да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, е регламентирано в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. В случая "Автомагистрали – Черно море" АД не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, които личи и от факта, че са загинали работници по време на работа. Това води и до извод, че е липсвал ефективен контрол от страна на работодателя за спазването на здравословни и безопасни условия на труд. Ефективният контрол е свързан със създаване на организация от страна на работодателя, обективирана в нарочни вътрешни актове, които да регламентират реда и начина за спазване на установените от работодателя правила за безопасна работа. Ефективният контрол следва изпълнението на нормативните актове по безопасност, и те се отнасят едно към друго така, както правните норми към осъществявания контрол за тяхното изпълнение. Горното означава, че задължението за ефективен контрол следва както издаването на инструкции за безопасност при работа, така и вземането на мерки за отстраняване на риска в работния процес. След като работодателят не е разработил своевременно такива инструкции, това негово недопустимо пасивно поведение с оглед високия риск при полагане на труд от неговите работници, обуславя и липсата на ефективен вътрешен (в и от самото предприятие) контрол за спазването на тези инструкции. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните предписания, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил в обсъжданата част подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган – депозирал е писмено възражение по касационната жалба и допълнително писмено становище по съществото на спора, но пък не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити каузата на упълномощителя си и евентуално да възрази аргументирано на доводите на касатора и да коментира заключението на прокурора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,