Решение № 9791 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2011 г.

Решение № 9791 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Динолов Йонашков от гр. Козлодуй, срещу решение № 1 от 28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 810/2010 г. от Административен съд - Враца. В жалбата конкретно не се навеждат касационни доводи, но от обстоятелствената част на същата е видно, че се поддържа неправилност на решението, поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че е неправилна извършената преценка на доказателствата по делото и се иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Областна дирекция на МВР гр. Враца в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Враца е отхвърлил като неоснователен иска на Иван Динолов Йонашки с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., произтичащи от незаконосъобразно бездействие и действия на длъжностни лица при РУ на МВР - Козлодуй и изразяващи се в непредприемане на необходимите действия по задържане на виновните лица след подаден сигнал на 31.07.2010 г., неправомерното му задържане, нелегитимиране и необясняване на правата му и какво нарушение е извършил и нанесен побой. Съдът е приел, че е сезиран с иск, който е обективно съединен с искане за установяване на твърдените незаконосъобразни бездействия и действия от страна на ответника. Направил е подробен анализ на всички събрани доказателства за случилото се на посочената датата, вследствие на което е приел, че в случая искът е недоказан и е отхвърлил исковата молба като неоснователна. Мотивирал се е, че в исковото производство доказателствената тежест е на ищеца. Развил е подробни мотиви, че действията на полицаите във връзка с възникналия скандал са законосъобразни, използваната физическа сила е в допустими предели и че нелегитимирането не е основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Съдът, въз основа на правилно установената фактическата обстановка по делото е направил верни правни изводи по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които са правилни и не се нуждаят от допълване. Даденото тълкувание на понятията "действие" и "бездействие" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно и настоящата съдебна инстанция го споделя напълно. В случая не е установено незаконосъобразно бездействие и действие на длъжностни лица. От доказателствата по делото се установява, че по повод възникнал скандал между ищеца и негов съсед и подаден сигнал служителите на МВР са пристигнали на място и са разпоредили да се преустанови скандала и са отвели участниците в него за изясняване на случая в МВР. Тези разпореждания полицаите са издали във връзка с правомощията си по чл. 55, ал. 4 от ЗМВР. Правилно съдът е преценил, че тези действия на длъжностните лица от МВР са били във връзка с правомощията им по охрана на обществения ред. При положение, че не са установени в хода на процеса незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители на МВР, от които да са настъпили преки и непосредствени вреди за ищеца правилно съдът е приел, че искът е недоказан и се явява неоснователен. Относно съжденията на касатора, че съдът не е установил наличие на престъпление, то следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът е сезиран с иск за търсене на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което искането за установяване на престъпно деяние не е било предмет на настоящия спор. Водим от изложеното и на основание чл. 221, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,