Решение № 741 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2015 г.

Решение № 741 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 399 от 27.02.2015 г., постановено по административно дело № 286/2013 г., Пловдивският административен съд е: 1) отменил ревизионен акт № 091100117/3.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с решение № 752/5.08.2011 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, относно определени на "ВИА ГЛАС" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Цар Асен" № 17, представлявано от управителя Д. А. Б., осигурителни вноски върху доходите на Д. Б. за периода 1.01.2009 г. - 31.10.2009 г. за ДЗПО - УПФ в размер на 1000 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 287,19 лв.; 2) изменил ревизионен акт № 091100117/3.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с решение № 752/5.08.2011 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, относно определени на "ВИА ГЛАС" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Цар Асен" № 17, представлявано от управителя Д. А. Б., осигурителни вноски върху доходите на Д. Б. за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. за ДОО в размер на 4368 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 1 228,32 лв. и за ЗО - 1 920 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 272,64 лв., като намалил същите, както следва: вноски за ДОО от 4368 лв. на 1256,44 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика, и вноски за ЗО от 1 920 лв. на 5,19 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; 3) осъдил Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на "ВИА ГЛАС" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Цар Асен" № 17, представлявано от управителя Д. А. Б., сумата от 1255,67 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, заплатени държавни такси и възнаграждения за вещи лица; 4) осъдил "ВИА ГЛАС" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Цар Асен" № 17, представлявано от управителя Д. А. Б., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 9740,83 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно определени задължения за ДЗПО - УПФ в размер на 1000 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 287,19 лв., и в частта, с която установените задължения за ДОО от 4368 лв. са намалени на 1256,44 лв. ведно със законните лихви върху тази разлика, а установените задължения за ЗО са намалени от 1920 лв. на 5,19 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт в оспорените му части като постановен в нарушение на материалния закон (твърди неправилно тълкуване и прилагане на чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване в относимата му за казуса редакция), поради което претендира отмяната му в тези части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "ВИА ГЛАС" ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Казакова оспорва като неоснователна касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, в подкрепа на което навежда доводи за правилност на атакуваното съдебно решение. Претендира и присъждане на разноските в настоящото производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което също предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно в атакуваните му части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Решението е постановено при точно издирване, тълкуване и прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесният ревизионен акт на приходната администрация и обуславящата го ревизия), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Съобразени и изпълнени са задължителните указания, дадени от друг тричленен състав на Върховния административен съд при предходно разглеждане на делото. Ангажирани са по реда на чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК съответните доказателства и е назначена указаната от ВАС експертиза, анализирани съобразно чл. 170 от АПК, направен е и прецизен анализ на относимата нормативна уредба, в резултат на което обосновано е изменен ревизионният акт в частта за дължими осигурителни вноски във връзка с доказаните доходи от "ЕР ВИА" ООД, респективно дължимото осигуряване върху тях. Съдът е обсъдил констатациите в ревизионния акт и е взел предвид изискването сборът на месечните доходи да не надвишава максималният размер на месечния осигурителен доход за Б. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО (ред. ДВ, бр. 109/23.12.2008 г.). Правилата на тази норма касаят случаи като процесния, в които лицето получава доходи от дейности на различни основания, за които осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителния му доход, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Предмет на установяване в производството пред Пловдивския административен съд са били наличието на основания за допълнително начисляване на задължения за осигурителни вноски за управителя на дружеството-жалбоподател във връзка с получени от Б. възнаграждения по договор за управление и контрол през периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г., сключен с "ВИА ГЛАС" ЕООД, при положение, че през този период същият е получавал доходи за трудова дейност като съдружник от "ЕР ВИА" ООД, върху които е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. За да измени ревизионният акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че задължения за осигурителни вноски не са начислявани и внасяни от "ВИА ГЛАС" ЕООД (безспорно между страните), но доколкото Б. е получавал доходи и от дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, внесените в тази връзка осигурителни вноски следва да бъдат съобразени при определяне на задълженията за осигурителни вноски на "ВИА ГЛАС" ЕООД в качеството му на осигурител по силата на чл. 6, ал. 10 от КСО (ред. ДВ, бр. 109/23.12.2008 г.). В мотивите на проверяваното решение е посочено, че визираната в тази разпоредба последователност на дохода, върху който се внасят осигурителните вноски, произтича от техния размер, който от своя страна е в пряка зависимост от обстоятелството, че лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, са задължително осигурени за различни осигурителни рискове. Това тълкуване на приложимия материален закон е обосновало извода, че "ВИА ГЛАС" ЕООД като осигурител за физическото лице Д. А. Б. е задължен да внесе единствено вноските за фондовете "Общо заболяване и майчинство", "Безработица" и "Трудова злополука и професионална болест". Първоинстанционният съд правилно е установил и подробно е описал фактическата обстановка по казуса, като установените факти в проверяваното първоинстанционно решение не са спорни между страните, поради което не следва да бъдат преповтаряни и в настоящото изложение. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон, в случая - чл. 6, ал. 10 от КСО. Според чл. 6, ал. 10 от КСО (в приложимата за казуса редакция към ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г.) за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение. Поредността по цитираната разпоредба обаче не е основание да се събират вноски върху доход, който надвишава максималният осигурителен доход за годината (в същия смисъл са и задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на предходното решение на Върховния административен съд по обсъждания казус), като при прилагането на чл. 6, ал. 10 от КСО в относимата редакция, в тази връзка се съобрази и обстоятелството, че лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, са задължително осигурени за различни осигурителни рискове. За проверка на констатациите от ревизията е била извършена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение (прието без резерви от страните) съдът е обсъдил и анализирал надлежно, като е извел съответните изводи. Правилно съдът е приел, че дори от страна на "ВИА ГЛАС" ЕООД да не са били начислявани и внасяни задължителните осигурителни вноски, то същите не са били дължими. През процесният период 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г., Д. Б. в качеството му на съдружник и управител е получавал суми за работа без трудово правоотношение от "ЕР ВИА" ООД, чрез това дружество ежемесечно е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, като се е осигурявал на максималния (тогава!) размер от 2000 лв. (изключение правят месеците ноември и декември 2009 г., дължимите за които осигурителни вноски ведно със съответните лихви за просрочие са коректно изчислени от съда), което е видно и от заключението на експертизата, прието по делото. Начислените възнаграждения от "ЕР ВИА" ООД, след като от тях са удържани дължимите от лицето суми за ДОО, ЗО, ДЗПО и ДДФЛ, са превеждани по банков път по сметката на Д. Б. От изложеното явства очевидната неоснователност на твърдението в касационната жалба, че това е ирелевантно, и че изплащането на възнаграждение за календарната 2009 г. през месец декември на същата година от "ВИА ГЛАС" ЕООД задължава последното дружество да внесе за целия процесен период задължителните осигурителни вноски за Б. След като през 2009 г., Б. е получавал доходи от дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и се е осигурявал като самоосигуряващо се лице чрез "ЕР ВИА" ООД, внесените в тази връзка осигурителни вноски следва да бъдат съобразени при определяне на размера на задълженията на "ВИА ГЛАС" ЕООД за задължителни осигурителни вноски. Основание за това дава нормата на чл. 6, ал. 10 от КСО, според която, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, не може да бъде кредитирана. Пловдивският административен съд е постановил валиден, допустим и правилен (в т.ч. и материално законосъобразен) съдебен акт, който, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорното касаторово искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив няма как да се уважи, а основателна по силата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на представлявалия го пред касационната инстанция адвокат, които видно от приложения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие, са в размер на 2364,60 лв. Тази сума подлежи на присъждане в пълен размер, доколкото няма основание по чл. 161, ал. 2 от ДОПК за редуцирането й поради прекомерност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,