Решение № 13292 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2020 г.

Решение № 13292 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Билд строй-Варна" ООД, ЕИК ********* чрез процесуални представители адвокат А. Неделчев и адвокат Д. Филипова, против Решение № 168/7.02.2020 г. по адм. дело № 2291/2019 г. на състав при Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03000318005661-091-001/27.03.2019 г., издаден от Д. Кръстева на длъжност началник сектор, възложил, ревизията и Г. Христоскова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с решение № 103/14.06.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, чл. 12 и чл. 45, ал. 5 от ЗДДС задължения за ДДС за данъчен период м. 02. 2018 г. в общ размер на 14 166, 67 лв. главница и лихви в размер на 1487, 62 лв. Направени са искания за спиране производството по делото до приключване на образуваното конституционно дело № 14/2019 г., а също и за отправяне на преюдициално запитване с въпроси дали разпоредба на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 1.01.2018 г., не противоречи на Общностното право. С твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да да се отмени РА като незаконосъобразен. Заявява и искане за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Ганев по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По отношение на искането за спиране на производството по делото до приключване на образуваното конституционно дело № 14/2019 г., жалбоподателят в открито съдебно заседание не поддържа същото, тъй като с Решение № 8/30.06.2020 по това дело Конституционният съд на РБългария се е произнесъл, като е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност . По отношение искането за отправяне на СЕС: Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т. е. с акт на първичното право. В този аспект националният съд не е длъжен да сезира СЕС винаги, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. Това се вижда и от т. 14 от Решение на СЕО по дело № 314/85, според която: тези юрисдикции (националните юрисдикции) могат да разгледат валидността на акт на Общността и ако не считат, че правните основания за наличието на невалидност, изтъкнати от страните пред тях, са основателни, да отхвърлят тези правни основания, като заключат, че актът е напълно валиден. Видно от мотивите за отправяне на искане за преюдициално запитване, касационният жалбоподател счита, че чл. 102, ал. 4 от ЗДДС противоречи на Общностното право, и по специално с въвеждането на двойнствен режим на задължителна регистрация по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗДДС по отношение на напълно равнопоставени икономически субекти се нарушават правилата на конкуренцията, предвидени в ДФЕС. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че искането е неоснователно по следните съображения: