Решение № 15569 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2011 г.

Решение № 15569 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2011 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Митко Стелиянов Петров против решение № 2536/08.12.2010 г., постановено по адм. д. 1579/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Митко Стелиянов Петров, в качеството на ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров", против Решение № М47-98/2411 от 23.01.2009 г. на началника на Митница гр. Добрич, потвърдено с Решение № Д/4406-9/01.04.2009 г. на директора на РМД гр. Варна. Осъден е да заплати на Митница гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на същото в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците началника на Митница гр. Варна и директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител гл. юрк. Людмила Тодорова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Заинтересованата страна - ЕТ "Тодорка Петрова- Томи СН". не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение № 2536/08.12.2010 г., постановено по адм. д. 1579/2009 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Митко Стелиянов Петров, в качеството му на ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров" против решение № М47-98/2411 от 23.01.2009 г. на началника на Митница гр. Добрич, потвърдено с решение № Д/4406-9/01.04.2009 г. на директора на РМД гр. Варна. Предмет на първоинстанционното производство е Решение № М 47-98/24.11./23.01.2009 г. на началника на Митница гр. Добрич, с което е прихванат незаконосъобразно възстановен акциз по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗАДС за календарната 2007 г., в размер на 13 455,83 лв., което е разликата между възстановения по отменено Решение № М47/0077/16.08.2007 г. акциз в размер на 25 832,55 лв. и определеният по Решение № МД4404-80/12.05./30.09.2008 г. акциз в размер на 12 376,72 лв., ведно с дължимите за периода 21.08.2007 г. -23.01.2009 г. лихви в размер на 2 913,63 лв. от подлежащ на възстановяване по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗАДС за календарната 2008 г. акциз в размер на 24 301,11 лв., съгласно Решение № М47-98/24.11.2009 г. на началника на Митница гр. Добрич. Административният съд е приел, че решението е издадено от административен орган с териториална и материална компетентност - Началника на Митница-Добрич, като съгласно действащата към момента на постановяване на акта разпоредба на чл. 104, ал. 4 ЗАДС, правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК се упражняват от директора на съответната регионална митническа дирекция, в конкретния случай Директора на РМД гр. Варна. Спорът пред АС се концентрира до това, да се установи дали към момента на издаване на Решението предмет на съдебен контрол е било налице задължение за жалбоподателя, представляващо основание за прихващане на дължими за възстановяване суми за акциз. Приложимите норми относно предмета на делото се съдържат в ЗАДС, ППЗАДС, като по отношение на процедурата по възстановяна е и прихващане се прилагат правилата на ДОПК, съобразно препращащата норма на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС. Основанието да се извърши прихващане е обвързано с изискуемостта и ликвидността на двете насрещни вземания, като в случая следва да се прецени дали е съществувало, такова вземане в размер на 13 455,83 лв. главница и лихви - 2 913,63 лв. представляващи недължимо възстановен акциз, по отмененото Решение № М47/0077/16.08.2007 г. Съдът е изложил съображения във връзка с възраженията на жалбоподателя относно решението на Директора на РМД гр. Варна и невъзможността на съда да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове освен обжалваният акт. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на ДОПК - чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определящ предмета на съдебен контрол. Възможността за контрол относно действителността на финансовите актове, с които се установяват задължения за публични вземания или, от които се пораждат права, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, с оглед спазване принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и на липса на лице с правен интерес за оспорване, поради което не е въведена хипотезата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, във р. с § 2 от ДР на ДОПК. В конкретния случай е налице хипотезата на незаконосъобразно възстановяване на суми за акциз по отмененото Решение № М47/0077/16.08.2007 г. на началника на Митница-Добрич, с което е определен акциз за възстановяване в размер на 25 832,55 лв. Дължимият за възстановяване акциз е установен по основание и размер с Решение № МД4404-80/12.05./30.09.2008 г. влязло в законна сила на 22.10.2008 г. и е 12 376,72 лв. Извършеното плащане по сметка на лицето с б. б. от 20.08.2007 г. над 12 376,72 лв. представлява възстановяване на суми без основание и е приравнено на задължение за данък с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ДОПК. Извършеното с обжалваното решение прихващане е при спазване на материалните изисквания за изискуемост и ликвидност на насрещните вземания и при съобразяване с процедурата на чл. 129 от ДОПК, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ДОПК. Така постановеното съдебно решение е неправилно. В процесния случай АС е отхвърлил жалбата на Митко Стелиянов Петров, в качеството на ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров", против решение № М47-98/2411 от 23.01.2009 г. на Началник Митница гр. Добрич, потвърдено с решение № Д/4406-9 от 01.04.09 г. на Директора РМД гр. Варна. Направен е извод за допустимост на прихващане на изискуеми задължения с подлежащи на възстановяване и е прието, че са спазени правилата на закона като е налице изискуемост и ликвидност на насрещните вземания. Така направеният извод е неправилен и в противоречие с фактическите обстоятелства, последвали с влязло в сила решение № 714 от 23.03.2011 г. по адм. д. № 243/11 г. на АС гр. Варна, потвърдено с решение № 2411 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2011 г. С посоченото решение е обявено за нищожно решение № Д- А/4404-2 от 30.06.2008 г. на Директора на РМД гр. Варна, с което е възобновено производството по решение № М-47/0077 от 16.08.2007 г. на Началника Митница гр. Добрич. Във връзка с последното е издадено решение № МД 4404- 80/12.05 от 30.09.2008 г. за определяне на акциз в размер на 12,376 лв. за възстановяване. С обявяване на нищожността на решението № Д- А/4404-2 от 30.06.2008 г. на Директора на РМД гр. Варна, остава признато право на възстановяване в размер на 25.832 лв. /Решение от 16.08.2007 г./, без да има определен и платен акциз, който да подлежи на възстановяване. Поради това и решението на административният орган, с което е извършено прихващане, е постановено в нарушение на закона. С оглед на установеното, решението на АС е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отмени решение № М47-98/2411 от 23.01.2009 г. на Началник Митница Добрич, потвърдено с решение № Д/4406-9 от 01.04.09 г. на Директора РМД гр. Варна като незаконосъобразно. След отмяна на съдебното решение и поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде уважена жалбата на Митко Стелиянов Петров, в качеството на ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров", против Решение № М47-98/2411 от 23.01.2009 г. на началника на Митница гр. Добрич, потвърдено с Решение № Д/4406-9/01.04.2009 г. на директора на РМД гр. Варна. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 75 лв. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение