Решение № 4302 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2012 г.

Решение № 4302 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мото София" ООД (с предишно наименование "Трансекспрес-БГ") против решение № 24/04.01.2012 г. на Административния съд София-град по адм. д. № 5693/2011 г. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Наведените касационни основания са за нарушение на процесуалните норми и необоснованост на решението. Основното оплакване на касатора е, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на което е изградил неверни изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА, евентуално се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител юрк. Станчева оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, съдържанието на които да опровергае извода на приходния орган, за липса на реалност на доставките по спорните фактури, поради което като е потвърдил РА в обжалваната част, съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е РА № 2001005021/09.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която са определени данъчни задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по доставките от "Рай сил" ЕООД, "Ню Вио" ЕООД, "Рос Трейд 2008" ЕООД, "Дан Комерс 1" ЕООД, ЕТ "Силакс-Силвина Сергеева", "К и Б Клима" ООД. По отношение на фактурите от "Рай сил" ЕООД, които са за хигиенна поддръжка на офис, склад и ремаркета, приходният орган е посочил, че фактурираните услуги не са конкретизирани относно обекта в който и за който са извършени. По отношение на офиса на ревизираното дружество, находящ се на бул "Г. М. Димитров" № 15 приходният орган е посочил, че почистването се извършва от друга фирма - "Мели 5" ЕООД, а по отношение на соченият друг офис на ревизирания субект на ул. "Шипченски проход" № 211, приходният орган е прие, че липсват категорични данни да се ползва. Приходният орган не е приел за доказани услугите и чрез приемо-предавателните протоколи, тъй като в тях не са конкретизирани услугите за кой/кои обекти са предоставени. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу тази част от РА възприемайки изцяло констатациите и изводите на приходния орган, посочвайки че те не са опровергани с доказателства, събрани в хода на съдебното обжалване. Решението на административния съд е правилно. Нито фактурите, нито приемо-предавателните протоколи към тях конкретизират услугата до степен, че последната да бъде индивидуализирана чрез обектите, за които се доставят почистващите услуги, период и продължителност на извършването им. Липсата на подобна индивидуализация на фактурираните услуги препятства проверката им за тяхното действително извършване. От друга страна, въпреки че приходният орган оспори обезпечеността на доставчика за извършването на тези услуги, жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е, не ангажира доказателства при съдебното обжалване, че доставчикът му е осчетоводявал разходи за доставяните почистващи услуги и себестойността им може да се установи по данни от счетоводството на доставчика. Правилно, административният съд е преценил като неоснователна жалбата срещу тази част от РА, тъй като жалбоподателят не е доказал поддържаната от него теза. Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Ню Вио" ЕОД. Установено е, че въпросните фактури са за доставка на услуги, състоящи се в ушиване или лепене, или поправка на брезенти за ТИР-композиции. Установено е също така, че по време на ревизията и насрещната проверка на доставчика, последният не е установил материална обезпеченост за изпълнението на доставките. Основателно, административният съд не е кредитирал документите, представени от жалбоподателя за първи път в съдебната фаза на обжалването. С оглед момента на представянето им (не в хода на ревизията, а едва след РА) може да се направи извод, че тези частни документи са създадени за целите на обжалването и не са съществували преди това. От друга страна, обосновано е прието от административния съд, че те не са достатъчни да докажат обезпечеността на доставчика за извършване на фактурираните доставки. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Рос Трейд 2008" ЕООД. Фактурите от този доставчик се отнасят за услуги, чието изпълнение изисква специални знания и умения в областта на софтуера и хардуера на компютрите. Нито в хода на ревизията, нито след това, при административното и съдебното обжалване, жалбоподателят е ангажирал доказателства, че доставчикът му разполага с обучен персонал за изпълнението на услугите. Някои от фактурите се отнасят до доставки на услуги, свързани с подмяна на компютърни части, за които не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал с тях. Декларацията на управителя на "Рос Трейд 2008" ЕООД (лист 82 от делото), че няма издадени фактури за закупуваните от него части, тъй като е закупувал последните от Онлайн магазин е неубедителна, тъй като и при този вид покупки се създават писмени документи, удостоверяващи насрещните волеизявления на договарящите страни, както и писмени документи за получаването на поръчаната стока. Такива писмени документи по делото не се представиха. Правилно, административният съд не е кредитирал в подкрепа на тезата на жалбоподателя представения РА на "Рос трейд-2008" ЕООД. Ревизията на доставчика е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК поради липса на представени счетоводни документи от ревизираното лице. При тези данни, посоченият РА не може да служи като доказателство за реалността на извършените доставки от "Рос трейд-2008" ЕООД. По съображения, аналогични на гореизложените, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказания данъчен кредит по фактурите от "Дан комерс 1" ООД. Неоснователни са възраженията на касатора срещу обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа да се признае данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Силакс-Силвина Сергеева" с предмет на доставката - "скреч карти" и по фактурата от "К и Б Клима" ООД с предмет на доставката - климатици. Жалбоподателят не доказа вкл. и в съдебната фаза на обжалването на РА, че стоките по тези фактури са използвани за икономическата му дейност. Настоящата инстанция споделя също така извода на административния съд, че липсват доказателства за реалното осъществяване на доставките по фактурите от ЕТ "Силакс-Силвина Сергеева". При извод за липсата на основополагащата предпоставка за правото на данъчен кредит, каквато е реалното осъществяване на облагаема доставка, правилното, административният съд е приел, че правно основание за отказа на данъчния кредит следва да е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като неоснователна. Твърдяните в нея пороци на обжалваното решение не са налице. Решението на административния съд е резултат на правилна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на която са направени обосновани изводи и правилно е приложен материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд