Решение № 12663 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Петков от гр. Пловдив срещу Решение 2367 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д. 1816/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 5624.32 лв. и за неимуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди претендираните като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди суми в пълния им, претендиран размер. Срещу същото съдебно решение, но в ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка /БНБ/ е осъдена да заплати на К. Петков сумата от 5624.32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., начислена върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., явяващи се резултат от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете /Директивата/, ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане, е предявена и втора касационна жалба от Българска народна банка чрез процесуалния й представител адв. Я. Найденов. Вторият касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да го отмени и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател К. Петков е подал и втора касационна жалба срещу Решение 253 от 08.02.2021 г., постановено по адм. д. 1816/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнен диспозитивът на Решение 2367 от 18.12.2020 г. по същото дело. Твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател К. Петков се представлява от адв. Г. Черничерска, която поддържа подадените касационни жалби, а по същество твърди неправилност на двете съдебни решения в обжалваните им части по съображения, подробно развити в касационните жалби и в писмен отговор на касационната жалба на БНБ. Вторият касационен жалбоподател, Българска народна банка, редовно призован, се представлява от адв. Войнова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва предявените от К. Петков касационни жалби и излага твърдения за тяхната неоснователност и неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в отговори на касационните жалби, писмено становище и устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания , както и след осъществяване на вменената му по закон служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от всяка една от тях части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, и трите касационни жалби са неоснователни по следните съображения: АС - Пловдив е сезиран с искова молба, предявена от К. Петков чрез адв. А. Славчев срещу Българска народна банка, с която ищецът като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 8 936.21 лв., претърпени в периода от 30.06.2014 г. до 10.12.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД /КТБ/ в императивния срок от пет работни дни, съгласно чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и законна лихва върху тази сума за периода от 20.06.2016г. до 20.06.2019г. в размер на 2 720,83 лв., и законна лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до окончателното му изплащане . Наред с гореописаната претенция за претърпени имуществени вреди, ищецът претендира от същото , извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ,описано по-горе,и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес, притеснения, тревожност от обстоятелството, че ищецът не може да разполага за исковия период със средствата си, гарантирани от ФГВБ, както и законна лихва върху главницата за периода от 20.06.2016г. до 20.06.2019г. в размер на 1 522,36 лв., както и законна лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до окончателното му изплащане. С Решение 2367/18.12.2020г. по адм.д. 1816/2019г. АС Пловдив е осъдил БНБ да заплати на К. Петков от гр. Пловдив обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,32 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.06.2016 г. до окончателното й изплащане; отхвърлил е иска в останалата му част за разликата до 8 936.21 лв. и е осъдил БНБ да заплати на ищеца сумата от 1362,02 лв. разноски по делото. За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив, АС - Пловдив е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищецът е имал договор за преференциален безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 196000лв. е изплатен на ищеца на 10.12.2014 г. За да уважи исковата претенция, административният съд е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск, доколкото БНБ, макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция / Раздел Първи на Глава Единадесета от ЗКИ/ правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, действа като държавен /публичен/ регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са по-скоро административни, но в никакъв случай не са отношения между равнопоставени правни субекти, поради което редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяването или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност следва да се ангажира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и компетентен да разгледа иска е именно Административен съд Пловдив. Наред с гореизложеното, съдът е обосновал допустимостта на иска и с разрешението, дадено в т. 5 от диспозитива на решението по дело С-571/2016г./СЕС, съгласно което нарушението на разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директивата съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, дори и в случаите, в които не се изисква виновно поведение на служителите на банката , както и не се налага неиздаването на необходимия акт да е било отменено предварително по съдебен ред, за да се ангажира валидно отговорността на БНБ за вреди. АС - Пловдив е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период , вкл. до 14.08.2015г. не е била транспонирана в националното ни законодателства,като именно това /наред с обстоятелството,че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищецът да основе исковата си претенция на прякото й действие - по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Р. България в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АС- Пловдив е заключил, че е сезиран с искове за имуществени и неимуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право, доколкото разпоредбата на чл.1, параграф 3, б.i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да уважи частично предявения от К. Петков иск за имуществени вреди, АС - Пловдив е приел, че за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение,пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АС- Пловдив още на 20.06.2014г. / датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор / ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им 26.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл.1, параграф 3, б.i от Директивата. За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АС Пловдив е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи е 26.07.2021 г. 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 5624.32 лв. По горните съображения АС - Пловдив е осъдил БНБ да заплати на К. Петков сумата от 5624.32 лв, ведно със законна лихва, както е поискано от ищеца, съобразно направеното допълнително изрично уточнение в този смисъл, считано от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на иска за неимуществени вреди АС Пловдив в мотивите на основното съдебно решение е приел, че от разпитаните по делото свидетели е установено, че безпокойството, стресът и тревожността на ищеца са във връзка с кризата в КТБ и състоянието на депозитите му в тази банка, а не от невъзможността да разполага със средствата , които му се от ФГВБ вследствие на забавянето на плащането на гарантираното му вземане. По горните съображения АС- Пловдив е заключил, че искът в тази част е напълно неоснователен и недоказан, пропускайки обаче да постанови диспозитив в този смисъл. С Решение 253 от 08.02.2021 г., постановено по същото дело, АС Пловдив е приел, че е налице очевидна фактическа грешка поради пропуск на съда да се произнесе с нарочен диспозитив по всички искания, с които е сезиран , въпреки обстоятелството, че в мотивите на решението е изразил действителна воля за това. По горните съображения с цитираното по-горе решение е поправена ОФГ в Решение 2367/18.12.2020г. по адм.д. 1816/2019г./АС-Пловдив, изразяваща се в добавка към отхвърлителния диспозитив, както следва за периоди от 30.06.2014г. до 25.07.2014г. и от 06.11.2014г. до 10.12.2014г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. С решение 253 от 08.02.2021 г., постановено по същото дело, АС Пловдив е приел, че е налице и непълнота на първоначалното решение по делото поради непроизнасяне на съда с нарочен диспозитив по част от исковете, с които е сезиран. По горните съображения с цитираното по-горе решение административният съд е постановил и допълнителен диспозитив, с който е отхвърлил предявения от К. Петков от гр. Пловдив иск срещу Българска народна банка за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдебните решения- основно и допълнително, са валидни, допустими и правилни. Правилни са изводите на АС - Пловдив за допустимост на исковете, за квалификация на претенцииите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за насочването им срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, за предявяване на исковете пред надлежния съд. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.