Решение № 14193 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2017 г.

Решение № 14193 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. (ОПРР), представляван от адв. Димчева, против решение № 942 от 30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Според касатора финансовата корекция е правомерно наложена заради нередности, изразяващи се в незаконосъобразно съкращаване на сроковете за получаване на офертите и недостатъчен срок за достъп до документацията за участие. Излага съображения, че приложимият акт за налагане на финансова корекция е Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията). Ръководителят на УО на ОПРР сочи, че в конкретния случай нанасянето на вреда на общностния и/или националния бюджет не е елемент на фактическия състав на нередността, поради което доказване на негативно финансово отражение от извършеното нарушение не се изисква. УО действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи корекция само заради потенциалната възможност да бъде нанесена вреда на бюджета, а определя размера на корекцията в съответствие с разпоредбите на Методологията. Финансовото отражение на посочените нарушения се презюмира и размерът се определя по пропорционалния подход и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Методологията. Счита, че тъй като по договора е извършено плащане, разходвани са средства по порочно проведена процедура, законодателят е предвидил за тези категории нарушения, които имат или би могло да имат за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, налагане на финансови корекции без да е необходимо да са настъпили вреди. Счита, че волеизявлението по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е надлежно мотивирано, възраженията на бенефициера са обсъдени, като финансовата корекция от 2 % е определена в размер съобразно тежестта на нарушението. Развива съображения, че съдът не е обсъдил изложените правни и фактически основания в процесното решение и е достигнал да неправилни и необосновани изводи. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което касационната жалба бъде уважена. Претендира направени съдебни разноски за двете инстанции по представен списък. Ответникът - О. Б., чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва позиция, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение № РД-02-36-1503/16.12.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР, с което за установена нередност по сигнал рег. № 1838 съгласно регистъра за сигнали и нередности в Главна дирекция "Г. и регионално развитие" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е наложена финансова корекция на О. Б. в качеството й на бенефициер в размер на 67 848, 64 лв. с ДДС, представляваща 2 % от всички реално верифицирани разходи по ДБФП № BG161PO001/1.5-01/2010/001-S-011 от 5.06.2014 г., с предмет "Изграждане на мрежа от велосипедни алеи извън трасето на Бързата автобусна линия - Етап I (в обхвата на централна градска част и прилежащите квартали на гр. Б.), финансирана по ОПРР, с изпълнител "П. Б." ЕООД. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, считайки, че е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е изложил съображения какво представлява нередността, как се установява и администрира нередността и кой може да налага финансови корекции. Маркирал е, че установените нередности са по т. 3 и т. 4 от категория 1. "Обявление за възлагане на обществена поръчка и документация за участие/покана" към Приложението по чл. 6, ал. 1 от Методологията, а именно: неспазване на а) сроковете за получаване на офертите или на б) сроковете за получаване на заявления за участие и недостатъчен срок на потенциалните участници да получат документация за участие. Посочил е, че нарушението не е детайлно конкретизирано и липсва каквато и да било обосновка за начина на определяне на неговото финансово влияние, върху бюджета отреден по съответната програма, в случая по ОПРР и върху общия бюджет на ЕО. Посочил е, че практиката е наложила напълно необосновано и неоснователно прилагането на пропорционалния метод, който пък от друга страна се прилага само за отделни случаи на установени нарушения, при които не може да бъде приложен диференциалния метод. Посочил е, че доказването на финансовото отражение на нарушението е съществен елемент от фактическия състав за налагане на финансова корекция, с оглед разпоредбата на чл. 72 ЗУСЕСИФ и чл. 10 от Методологията. Приел е, че е налице несъответствие между фактическите констатации и сочената за нарушена правна норма. Извел е заключение, че при определяне на финансовата корекция не са приложени относимите национални материалноправни норми. Заключил е, че финансовата корекция е определена при незаконосъобразно упражнена оперативна самостоятелност. Според съда органът, в чиято тежест е да установи наличие на неправомерно действие или бездействие от страна на бенефициера, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неоправдан разход, не е обосновал и доказал, че констатираните неточности, пропуски или несъвършенства на изпълнението водят до значително изменение на инвестицията, нито че това има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС. К. съществен процесуален порок на акта, съдът е посочил отсъствието на мотиви относно релевантен елемент от фактическия състав за налагане на финансова корекция - финансовия ефект на нарушението и неговото стойностно изражение. Приел е, че неизследването на въпроса за финансовото отражение на констатираните недостатъци при изпълнението на проекта върху бюджета на ЕС компрометира законосъобразността на волеизявлението за определяне на корекция. Немотивирането на конкретно индивидуализирания неин размер и неуказването на правната уредба, въз основа на която е изчислен същия, е квалифицирано като съществен пропуск, т. к. създава неяснота относно начина на формиране на сумата, съставящите я компоненти и начина на прилагане на избрания метод. Решението е неправилно. В оспореното пред съда решение, ръководителят на УО е посочил, че приключва сигнал с рег. № 1838, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция "Г. и регионално развитие" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. с установяване на: -нередност по т. 3 от категория 1 - "Обявление за възлагане на обществена поръчка и документация за участие/публична покана", към Приложение към чл. 6, ал. 1 от МОФК, приета с ПМС № 134/2014 г. - "Неспазване на: а) сроковете за получаване на офертите, или на б) сроковете за получаване на заявленията за участие"; -нередност по т. 4 от категория 1 - "Обявление за възлагане на обществена поръчка и документация за участие/публична покана", към Приложение към чл. 6, ал. 1 от МОФК, приета с ПМС № 134/2014 г. - "Недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана". Административният орган е определил финансовата корекция в размер на 67 848, 64 лева с ДДС, представляваща 2 % от всички реално верифицирани разходи по договор с № BG161РООО1/1.5-01/2010/001-S-011 от 5.06.2014 г. с изпълнител "П. Б." ЕООД. Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод, по реда на чл. 9 от Методологията. Сигналът за нередност е получен от одитен доклад при извършен одит на операциите ОПРР на ИА "Одит на средствата на ЕС". Органът е изложил фактическа обстановка на извършените нарушения съгласно сигнала за нередност и по двете нарушения. Изложени са също правните изводи и приложимите правни норми. Настоящият тричленен състав намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на мотиви относно установените по делото факти и необсъждане на становищата на страните, съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. На първо място неправилни са изводите на административния съд, че административният акт е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта са посочени подробно фактическите основания за издаването му. Изложени са съображения и защо е приложен пропорционалният метод при определяне на корекцията. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Освен маркиране на точка 3 и 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, първоинстанционният съд не е обсъдил в какво се състоят нарушенията, при каква фактическа обстановка са извършени, извършеното осъществява ли състава на описаното нарушение. Никъде в съдебния акт не е посочено какви изисквания са поставени към участниците в обществената поръчка в обявлението и какви в документацията, няма анализ на същите, но е направен извод, че липсва финансово влияние върху бюджета отреден по съответната програма. Съдът е дал дефиниция на нередност, посочил е относимите норми и ред за налагане и извършване на финансови корекции, но в същото време не е обсъдил законосъобразността на основанието за налагане на финансовата корекция. Единственият извод на съда е за незаконосъобразния метод, приложен за определяне на размера на корекцията, който е и неправилен. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта, която трябва да преценена от съда при повторното разглеждане на делото по същество. Съдът трябва да изследва спазени ли са изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ - органът предоставил ли е възможност на жалбоподателя да се запознае с предложението за основанието и размера на финансовата корекция. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2,