Решение № 1662 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2013 г.

ВАСIII отделение06.02.2014 г.докладчик Петър Стоянов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 20/2013 г. на Административен съд гр. Русе. ОСЪЖДА Тефик Ахмедов Алийков от гр. Русе, ул. "Стефан Стамболов № 55 вх. 2, ет. 6 да заплати на Община Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов, сумата от 150 /стои петдесет/ лева-разноски по делото, пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1662 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Тефик Ахмедов Алийков от гр. Русе, ул. "Стефан Стамболов № 55 вх. 2, ет. 6, чрез процесуалния представител адв. Светлана Иванова от САК против решение № 3 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 20/2013 г. на Административен съд гр. Русе. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че писмата между Община Русе и Министерство на правосъдието са кореспонденция, а не индивидуални административни актове. Сочи се, че ищецът не е бил призован за съдебното заседание на 4.03.2013 г. Претендират се разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител подържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът- Община Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов, чрез процесуалния представител, юристконсулт Милена Трифонова в писмен отговор по касационната жалба от 7.05.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Тефик Алийков, против Община Русе, за присъждане на сумата от 228 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законна и мораторна лихва върху тази сума, и за сумата от 9779,15 лв. неимуществени вреди, ведно със законна и мораторна лихва върху сумата. Осъдил е ищеца да заплати направените по делото разноски за юристконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на нищожни, според него административни актове-писмо № 97-001316/06 от 21.11.2006 г. на Министерство на правосъдието, удостоверение № 856 от 25.10.1993 г. на Министерство на правосъдието, както и на личен регистрационен картон/ЛРК/ на Т. Алийков, "воден и съхраняван в общинска служба"Гражданско състояние" при Община Русе, както и на незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация, в лицето на служители в посочената служба, състоящи се в издаване на определени документи"несъответстващи на действащите правни норми" и подаване на информация несъответстваща на действителното правно положение". Установено е от съда, че ищецът е роден през 1960 г. в гр. Русе. На 2.07.1977 г. видно от ЛРК е напуснал България за Турция и живее в Канада. На 13.10.1993 г. ищецът, чрез Община Русе е подал заявление до Министерство на правосъдието, с което е поискал да му бъде издадено удостоверение за наличие на българско гражданство. По повод на това е започнала кореспонденция между общината и министерството между които писмо изх. № 856 от 25.10.1993 г. и писмо № 97-00-1316/06 от 21.11.2006 г. с които министерството уведомява общината за резултата от извършената проверка, относно българското гражданство на ищеца. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че ЛРК като съдържащ данни за личността на ищеца и посочените в исковата молба две писма не носят белезите на индивидуалния административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК. Освен това писмата са издадени от министерството, а претенцията е насочена към общината. Съдът е приел, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия извършени от орган в структурата на общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, за което е изложил подробни мотиви. При тази ситуация е прието, че не са установени незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административен орган, които да са пряка и непосредствена предпоставка за претендираните вреди. При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, при извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящата касационна инстанция прие, че същият е валиден, допустим и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Касационният жалбоподател претендира имуществени и неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобразни актове и действия на служители от администрацията на Община Русе. Тези незаконосъобразни актове според касационният жалбоподател са личните регистрационни картони. Правилно административният съд приема, че тези картони не създават права и задължения и не са индивидуален административен акт, а в тях се вписват данни съгласно чл. 81 от Наредбата за гражданското състояние (отм.) за дадено лице. Правилно съдът приема, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на съответните длъжностни лица. Отбелязванията в личния картон на касационният жалбоподател са съобразени с действащите нормативни актове - Закона за гражданското състояние (отм.), Наредбата за гражданското състояние (отм.) и Закона за гражданската регистрация. Липсата на незаконосъобразни административен акт, действие или бездействие на административен орган, прави неоснователна претенцията по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За заседанието на 4.3.2013 г. касационният жалбоподател е призован чрез адв. Иванова, както е призоваван за всички заседания. На това заседание, което видно от протокола/л. 62-69 от делото/ е присъствала адв. Иванова и е обявено делото за решаване, а решението на административния съд е от 25.3.2013 г. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 150 лв. -юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

Цитирани разпоредби

3