Решение № 192 от 30.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 231/2017 г.

Решение № 192 от 30.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 231/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. И. К. срещу въззивна присъда на Пловдивски апелативен съд № 10 от 3.10.2016 г., по ВНОХД № 274/16, с която е отменена присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 26 от 5.06.2015 г, по НОХД № 236/14, в частта относно произнасянето по обвинението по чл. 246, ал. 1, пр. 2 НК, и подсъдимият е признат за невинен и оправдан по посоченото обвинение, за това, че в периода от месец септември 2010 г до 17.11.2010 г, в [населено място], се е сдружил с И. П. Ц., П. И. П., К. А. К., А. К. К. и други неустановени лица, с цел подправяне на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен, както следва: 1/ в това, че в периода от месец септември 2010 г до 17.11.2010 г, в [населено място], се е сдружил с И. П. Ц., П. И. П., К. А. К., А. К. К. и други неустановени лица, с цел подправяне на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК, с оглед на което и на основание чл. 246, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода", 2/ в това, че на 17.11.2010 г в околностите на [населено място], е укривал предмет, представляващ електронно устройство: печатна платка с монтирани ел. компоненти, предназначено за сваляне на информация от банкови карти, за който / предмет / е знаел, че е предназначен за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК, с оглед на което и на основание чл. 246, ал. 3 и чл. 54 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", 3/ по същото време и на същото място, е съхранявал информация за съдържанието на 8 броя платежни инструменти / записи на пътечки от банкови карти /, с оглед на което и на основание чл. 249, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3 и чл. 54 НК, е осъден на четири години и осем месеца "лишаване от свобода". На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: четири години и осем месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, настаняване в затворническо заведение от открит тип, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: не са изпълнени в цялост указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, осъждането, за което е потвърдена осъдителната присъда, не почива на стабилна доказателствена основа, не е даден правилен отговор на възражението относно процесуалната валидност на обясненията, дадени от обвиняемия на досъдебното производство в разпити, проведени на 18.11.2010 г и 4.02.2011 г, неправилен е изводът, че иззетата от автомобила чанта е собственост на подсъдимия, изразено е противоречиво становище относно възможността да се ползват показанията на св. К., който в същото наказателно производство е привлечен и като обвиняем, невярно са интерпретирани показанията на св. А., не е проведен самостоятелен анализ на показанията, депозирани от св. П., св. К. и св. Ц., материалният закон е приложен неправилно, наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на жалбоподателя, връщане на делото за ново разглеждане или смекчаване на наказанието. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на Пловдивски апелативен съд № 130 от 23.10.2015 г., по ВНОХД № 285/15, първоинстанционната присъда е потвърдена. С решение на ВКС № 63 от 12.05.2016 г, по н. д. № 1580/15, цитираното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Основанието за отмяна е допуснато абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила / незаконен състав на съда във въззивната инстанция / и съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, накърнило правото на защита на подсъдимия. Делото е върнато с указания относно отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения. Настоящият състав на ВКС констатира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са изпълнени указанията, залегнали в отменителното касационно решение. В настоящето производство П. П., А. К. и И. Ц. имат качеството на свидетели, тъй като тяхната наказателна отговорност е реализирана в друго производство. Първият въззивен състав обаче се е позовал на техните обяснения като обвиняеми, за да формира доказателствените си изводи, което е недопустимо. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция допуснатото процесуално нарушение е отстранено, а игнорирайки обясненията на посочените лица, въззивният съд е преразгледал въпроса за доказателствената обезпеченост на обвинението за сдружаване на подсъдимия с други лица с цел подправяне на платежни инструменти, като е оправдал дееца по това обвинение. Не е допуснато процесуално нарушение и при анализа на доказателствата, касаещи осъждането по обвиненията, по които първоинстанционната присъда е потвърдена. Защитата за пореден път оспорва процесуалната валидност на обясненията, дадени от обвиняемия в разпита от 18.11.2010 г, въпреки че тези обяснения не са приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза и не са ползвани при формиране на доказателствените изводи. Още първата инстанция е констатирала, че е налице процесуална пречка за приобщаване на тези обяснения, тъй като разпитът е проведен в отсъствие на защитник / при изричното изявление на обвиняемия, че няма да полза адвокатска защита при това следствено действие, което е допустимо, тъй като адвокатската защита не е задължителна /. При това положение, възражението относно процесуалната валидност на обясненията от 18.11.2010 г се явява безпредметно. Що се отнася до обясненията, дадени от обвиняемия на 4.02.2011 г, в присъствието на защитник, приобщени по надлежния ред, те са дадени при условията и по реда на НПК и затова не е имало пречка да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Още първата инстанция е сторила необходимото, за да изясни основателността на възражението, че тези обяснения са повлияни от влошеното здравословно състояние на обвиняемия, към момента на депозирането им. Съдът е изискал данни от медицинския картон на обвиняемия, разпитал е като свидетел лекуващия лекар / св. С. /, назначил е СМЕ, със задача да изследва здравословното състояние на лицето към 4.02.2011 г. От така събраните доказателства е установено, че възражението е неоснователно, тъй като здравословното състояние на обвиняемия е било задоволително, тоест, такова, което му е позволило адекватно да упражни процесуалното си право. Въззивният съд е анализирал обясненията от 4.02.2011 г в контекста на показанията на св. А., протокола за претърсване и изземване от 17.11.2010 г, веществените доказателства: инкриминираните предмети, иззети с протокола от 17.11.2010 г, заключенията на Техническите експертизи, ВДС, събрани чрез СРС. Верен е изводът, че тези обяснения могат да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от цитираните доказателствени източници, съвкупно очертаващи подсъдимия като извършител на инкриминираните деяния. Св. А. е установил, че чантата, в която са намерени инкриминираните предмети, иззета въз основа на протокола за претърсване и изземване от 17.11.2010 г, описана като "текстилна чанта с цип", е оставена в автомобила от подсъдимия. Свидетелят е посочил, че е пътувал без пътни чанти, а единственият негов / на свидетеля / багаж е бил детско столче и две детски якета, поставени в багажника на автомобила. Проверена е версията, лансирана от св. Ц., че чантата е негова, и правилно е прието, че версията не може да бъде кредитирана, тъй като категорично е опровергана от кредитираната доказателствена съвкупност. Вярно са интерпретирани заключенията на Техническите експертизи, че иззетите предмети са предназначени да служат за подправка на платежни инструменти. Изяснено е, че електронното устройство: печатна платка може да се използва като скимиращо устройство / "уста на банкомат" /, чрез което неправомерно да се сваля информация от чужди банкови карти, а намерената флаш памет съдържа информация, текстови файл, съхраняващ поредица от числа, записи на пътечки от банкови карти. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, е извършен самостоятелен анализ на показанията, депозирани от св. К. / осъден по чл. 246, ал. 1 НК /, св. П. / осъден по чл. 246, ал. 1 и по чл. 246, ал. 3 НК / и св. Ц. / осъден по чл. 246, ал. 1 и ал. 3 и по чл. 249, ал. 4 НК /, и правилно е прието, че тези показания не могат да бъдат кредитирани, тъй като се отличават с тенденциозност и заинтересованост от изхода на делото / свидетелите са извършили престъпления от същия вид, за което вече е ангажирана наказателната им отговорност /. Вярно е становището, че е недопустимо да бъдат ползвани показанията на св. К., който в същото наказателно производство е придобил качеството на обвиняем. Доколкото показанията на св. К. не са взети предвид при формиране на вътрешното убеждение, възражението в тази насока се явява безпредметно. С оглед на изложеното, не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на обжалвания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е изложил обстойни мотиви относно отделните елементи от състава на престъпленията, за които е потвърдил осъдителната присъда, които са верни и се споделят от настоящата инстанция. Иззетата печатна платка и текстовия файл, съдържащ информация за 8 броя платежни инструменти, са годни предмети на престъпление по чл. 246, ал. 3 НК, респективно по чл. 249, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3 НК. Налице са и останалите елементи от обективната и субективна страна на посочените престъпления, откъдето следва, че материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, което би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която не е налице / деецът не е осъден за деяние, което не съставлява престъпление /. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия са отчетени следните обстоятелства: Като отегчаващи обстоятелства са взети предвид завишената степен на обществена опасност на деянията, създаващи условия за последващо престъпно поведение, сериозно накърняващо защитените обществени отношения, и високата степен на обществена опасност на дееца, проявена чрез спецификата на престъпното му поведение, отличаващо се с широк мащаб и всеобхватност, засягащо интересите на неограничен кръг правни субекти в страната и в чужбина. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени съдебното минало на подсъдимия, който не е осъждан, семейния му статус и семейни задължения / фактическо съжителство на съпружески начала и родено малолетно дете /, здравословното му състояние / наличие на хронични заболявания /. Отдадено е дължимото значение на отегчаващите обстоятелства, като е съобразена и относителната тежест на смекчаващите такива, при което е определено за изтърпяване четири години и осем месеца "лишаване от свобода", наложеното за престъплението по чл. 249, ал. 4 НК, явяващо се най-тежко общо наказание по чл. 23 НК. Липсват неотчетени смекчаващи обстоятелства, които биха обусловили проява на по-голямо снизхождение спрямо жалбоподателя, поради което и искането за смекчаване на наказателно-правното му положение не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,