Решение № 222 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 508/2011 г.

Решение № 222 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 508/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане по същество, заявената от Л. Н. Б. от [населено място], [община] молба за отмяна на влязло в сила Решение № 386 от 10.08. 2009 г. по гр. д. № 1024/2009 г. на ОС - Благоевград, с което е отменено Решение № 1014/30.07.2007 г. по гр. д. № 1209/2004 г. на РС - Разлог и е постановено ново, с което е прието за установено по отношение на [община], представлявана от К. на о., че В. Н. Ч. от [населено място] е собственик на 1/6 идеална част от УПИ * имот пл. № * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен през 1991 г. Като основание за отмяна молителката Л. Б. поддържа теза, че по делото е била налице хипотеза на чл. 172 ГПК (отм.) за необходимо другарство в процеса и е следвало да участва като страна, тъй като е собственик на 145/421 идеални части на имот пл. № * от кв. 48 по плана на [населено място], образуващи с имот пл. № * парцел * от кв. 48 по плана на селото. При данните по делото, настоящият състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Съдебното исково производство е образувано по заявения положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), с който В. Н. Ч. е поискал от съда да признае по отношение на [община] че е собственик - до размера на наследствената му част /1/6 идеална част/ на следния недвижим имот - парцел * пл. № * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 19-423/1991 г., на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ поради неправомерно отчуждаване. Искът е уважен, като по същество е разгледан спора за установяване правото на собственост на наследодателя на ищеца, в т. ч. за придобитите по давност, заедно с придаваеми части, при зачетено отчуждително действие по ЗБНМ /Закон за благоустройството на населените места на Княжество България от 1941 г./ права и за липсват данни за проведена след 1961 г. отчуждителна процедура, като основание процесният имот да се счита за общинска собственост. Ищцата поддържа, че се легитимира като собственик на 145/421 идеални части от целия имот пл. № * от кв. 48 по плана на [населено място], образуващи с имот пл. № * парцел * от кв. 48 по плана на селото, по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран по НА № */1999 г., които права по отношение на имота, предмет на уважения положителен установителен иск дават основания да има качеството на необходим другар на ищеца по см. на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.). С разпоредбата на чл. 304 ГПК е уредена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, и по-конкретно с хипотеза, когато молителят - като неконституирана страна по делото, вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Конкуренцията на правото на собственост по отношение на един и същ обект /в случая правото на собственост на УПИ * имот пл. № * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен през 1991 г./, не предполага общност /неделимост/ на спорното право, нито необходимост от еднакво установяване на правно-релевантни за спорното право факти. Взаимовръзка между правата на неучаствалата по делото страна и участвалите лица - ищец и ответник, няма. Претендираното право на собственост за всяка една от страните има различен източник - наследствено правоприемство, отчуждително производство, прехвърлителна сделка т. е. за всяка страна правопораждащият юридически факт е различен, поради което не са налице предпоставките на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) на молителката да се признае качеството на необходим другар по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело № 1209/2004 г. на РС - Разлог. След като молителката Л. Б. не е засегната от силата на пресъдено нещо на Решение № 386/10.08.2009 г. по гр. д. № 1024/2009 г. на ОС - Благоевград респ. на решението по гр. д. № 1209/2004 г. на РС - Разлог, то не може да се приеме тезата, че същата е следвало да участва по делото като главна страна, която не е упражнила правото си на защита поради неучастие по делото. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия