Решение № 1032 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2015 г.

Решение № 1032 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, наименована частна жалба, от Тотю Петков Трифонов от с. Черно море, общ. Бургас, обл. Бургас срещу решение № 721 от 17.04.2015 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1960 по описа за 2014 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Решение, изх. № 94Т-2619-1/2.09.2014 г., издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 219/28.03.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Бургас. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение и иска същото да бъде отменено. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Бургас не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е разгледал жалбата на Т. П. Т. от с. Черно море, общ. Бургас, обл. Бургас против Решение, изх. № 94Т-2619-1/2.09.2014 г., издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 219/28.03.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е изменена неговата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е установил, че обжалваното пред него решение е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. За да достигне до тези изводи е приел, че отказът на административния орган да спре административното производство до произнасяне на Комисията за защита от дискриминация по образуваната преписка № 264/2014 г. е законосъобразен. По отношение на това дали Т. П. Т. има право при преизчисляване на пенсията, осигурителният стаж положен след 31 декември 2010 г., да се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, съдът е посочил, че съгласно императивната норма на чл. 102, ал. 5 от КСО и съдържащата се законова забрана осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104 от КСО. По изложените съображения е прието от съда, че жалбата с която е сезиран е неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Върховният административен съд напълно споделя изводите на съда, направени във връзка с приложението на чл. 102, ал. 5 от КСО. Текстовете на чл. 102 от КСО регламентират условията за преизчисляване на пенсията, включително и при хипотезата на придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. В разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от КСО (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изрично се съдържа записа, че при преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104. В същия смисъл е и чл. 21, ал. 1, предложение трето от НПОС. Според този текст, при определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл. 104 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че придобитият след пенсионирането осигурителен стаж, положен в мина Черно море - Бургас е положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, но по отношение на превръщането му в трета категория следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от КСО. Развитите от касационния жалбоподател оплаквания не кореспондират с цитираните текстове, поради което не се споделят от съда, още повече, че по-голямата част се отнасят до това дали е налице дискриминация. Тези възражения касаят друго производство и са неотносими към касационното такова. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение