Решение № 8346 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1606/2017 г.

Решение № 8346 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1606/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ -С., чрез процесуален представител, против решение № 7342/23.11.2016 г. по адм. дело № 166/2015 г. на Административен съд - С. град/АССГ/, с което министерството е осъдено да изплати на Ц. П. Ч. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 7 200 лева Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му . Ответникът по касационна жалба - Ц. П. Ч. . чрез процесуален представител, в писмен отговор първоначално развива доводи за неоснователност на касационната жалба. В последствие, твърди, че същата е и недопустима. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Административно производство - 166/2015 г. по описа на АССГ- е образувано по жалба на Червенякова срещу Заповед № РД. 02-16-543/12.12.2014 г. на Главния секретар на МРРБ, с която е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата е формулирано и искане за присъждане на обезщетение, за времето през което Ч. не е била на служба, поради прекратяване на служебните правоотношения. Процесуален представител на ответника по жалба-Главен секретар на МРРБ - е юрисконсулт Белева, с изрични пълномощия да представлява страната до окончателното приключване на производството по адм. дело № 166/2015 г. по описа на АССГ/лист 15 от първоинстанционното дело/. С определение от 14.02.2015 г. АССГ -спрял производството по адм. д. № 166/2015 г., в частта за предявеният иск за обезщетение, до влизане в сила на решение относно законосъобразността на оспорвания административен акт. След отмяната на последния с влязло в сила решение, производството по иска за обезщетение е възобновено и е постановено решение, предмет на настоящата касационна проверка. Касационната жалба е подадена от юрисконсулт Белева, като пълномощник на главния секретар. В последствие МРРБ в допълнителна молба уточнява, че касационната жалба е подадена от МРРБ, потвърдено е съдържанието и извършените процесуални действия, като министъра на МРРБ е упълномощил юрисконсулт Белева да представлява министерството пред всички съдилища. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, АССГ е приел за установено, че заповедта на Главния секретар на МРРБ/Заповед № РД. 02-16-543/12.12.2014 г. /, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. П. Ч. . е отменена-с влязло в сила решение № 8240/05.07.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 6373/2016 г. е оставено в сила решение № 2577/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 166/2015 г. на АССГ, с което прекратяването на служебното правоотношение на Ч. е прието за незаконосъобразно и отменено. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на незаконно уволнение държавният служител има право да бъде овъзмезден за претърпените от него имуществени вреди от оставането му без работа до размерите, посочени в цитирания законов текст. Обезщетението за незаконно уволнение в случая се дължи за периода от 6 месеца, считано от 05.07.2016 г. и е в размер на 7 200 лева. Сума, определена като шест кратният размер на основното възнаграждение на Червенякова, към момента на признаване на прекратяване на служебното правоотношение, като неоснователно. Обосновано съдът е присъдил цялото дължимо обезщетение, доколкото липсва възражение за прихващане с изплатено от органа по назначаване обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод. Съгласно субсидиарно приложимият ГПК - чл. 371 ГПК - възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. И след като в първата инстанция такова не е отправено; то съдържащото се в касационната жалба възражение - доколкото вземането не е установено по предвидения в закона ред- с влязъл в сила съдебен акт или заповед за изпълнение- не следва да бъде разглеждано и уважавано. Решението като правилно следва да се остави в сила. Ответника по касация не претендира разноски, съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение