Решение № 217 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 634/2012 г.

Решение № 217 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 634/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. П. Н. против решение № 38 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/2012 г. В жалбата е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Счита се, че наложеното наказание е прекомерно тежко. Направено е искане за намаляване на наказанието до възможния минимум или определянето му при условията на чл. 55 НК на пробация. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа касационната жалба. Повереникът на частния обвинител изразява становище за справедливост на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 38 от 17.02.2012 г. по в. н. о. х. д. № 12/2012 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъда № 72 от 14.12.11 г. н. о. х. д. № 1217/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Г. П. Н. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б" вр. ал. 1, б. "в" НК, за което е наложено наказание от три години и два месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 343г НК - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Жалбата на защитника с доводи за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. Искането за замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация е било представено на вниманието на въззивния съд, който го е отхвърлил, аргументирайки се законосъобразно - санкцията за извършеното престъпление предвижда минимален предел на наказанието лишаване от свобода, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Въззивният съд се е съгласил с отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към степента на обществена опасност на деянието и дееца. Тези обстоятелства обаче нито са многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, при което и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко, респективно няма основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При индивидуализация на наказанието от значение са и негативните данни за личността на подсъдимия, в т. ч. множеството предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. Съвкупността от доказаните обстоятелства не разкрива явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, определено около минимално предвидения размер за извършеното престъпление. В рамките на касационното основание, изтъкнато от защитника, жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК