Решение № 72 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2018 г.

Решение № 72 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на В. Т. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № IV-103/17.01.2018 г., постановено от Бургаския окръжен съд по в. гр. д. № 1471/2017 г., с което е потвърдено решение № 1087/21.07.2017 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 6235/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от нея против Община Бургас иск за приемане за установено, че Община Бургас не е собственик на имот с идентификатор №............. по КККР на [населено място]. Поддържа се, че след влизане в сила на решението на Бургаския окръжен съд молителят се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са й станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: план на [населено място] от 1926 г. и 1936 г.; скица на част от държавен път Б. -Малко Т. -С. -Ц. -С. -Е.; скици на имота, ; позволителен билет от 11.09.1964 г.; заключение по изготвена частна техническа експертиза, изготвена от инж. Т. П.; техническа експертиза на инж. Ж. П. Ж.. Излага съображения, че от представените с молбата за отмяна планове от 1926 г. и 1936 г., както и от заключенията на правоспособните технически експертизи, е видно, че кв. А. на север граничи с езерото Вая, като отстоянието на последната [улица] - 70 метра, а е възможно това отстояние да е било и повече. Това според молителя налага извода, че към момента на изготвяне на плановете процесният имот е бил суша противно на заключението на изслушаната по настоящето дело експертиза, което би изключило приложението на Закона за водостопанството, Закона за водното стопанство и Закона за водите и не е налице придобиване на собствеността от страна на Община Бургас по силата на § 42 ПЗР ЗИДЗОбС. Поддържа, че ако планът от 1926 г. за кв. А. и този от 1936 г. бяха надлежно представени, събрани и приложени между кориците на делото, заключението на назначената по делото експертиза щеше да кореспондира с действителното фактическо положение досежно разположението на имота и отстоянието му от езерото В., което според плановете е било извън територията на обществените имущества. В писмен отговор ответникът по молбата Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. Х., упълномощен от кмета на общината, изразява становище, че молбата за отмяна е основателна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 35/18.02.2019 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че Община Бургас е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по реда на § 42 ПЗР ЗИД на Закона за общинската собственост. Въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че към 1926 г. процесният имот попада извън уличната и дворищна регулация и спада към прилежащите в границите на езерото В. земи, които съгласно чл. 39, т. 4 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите /обн. ДВ. бр. 29/07.02.1904 г., отм. 16.12.1951 г. / влизат в обществените имущества на държавата. Взето е предвид също така, че и съгласно чл. 1 от Закона за водите /обн. ДВ. бр. 29/11.04.1969 г., отм. 28.01.2000 г. / държавна собственост са бреговете и земите, покрити от надземните естествени вътрешни води. Въз основа на заключението на изслушаната експертиза е прието, че първото урегулиране на процесния недвижим имот е от 1995 г., както и че в кадастралния, застроителен и регулационен план на кв. А. и кв. П. на [населено място] процесният имот е заснет като самостоятелен имот, част от УПИ... -.... в кв.... и отреден за индивидуално жилищно строителство. Такъв статут имотът е имал и към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИДЗОбС, поради което е прието за доказано правото на собственост на Община Бургас на това основание. Към заключението на изслушаната по делото СТЕ, изпълнена от в. л. М. Г., с дата 16.06.2017 г., е приложена скица на територията, в която се намира процесния имот по регулационния план на [населено място] от 1926 г., като в заключението е посочено, че вещото лице е извършило справка в Община Бургас и в ЦАУ "В. ". При разпита в проведеното на 28.06.2017 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 6235/2017 г. по описа на Бургаския районен съд вещото лице Г. е заявило, че скиците, които са приложени към заключението, са извадки от плановете, като процесният имот е извън обхвата на регулационния план от 1926 г. – на север от [улица], в границите на заснетото към този момент езеро В.. При поставянето на задачата на вещото лице в проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание процесуалният представител на В. Т. Г. е поискал вещото лице да изпълни поставените задачи въз основа на оригиналния регулационен план от 1926 г., като е направил и искане общината да представи извадка от този регулационен план в оригинал. Съдът е допуснал извършването на поисканата експертиза, като е приел, че по искането за изискване на извадка от оригинала на регулационния план от 1926 г. ще се произнесе след изслушване на вещото лице. Подобно произнасяне обаче по делото липсва. В подадената от В. Т. Г. въззивна жалба се съдържа искане Община Бургас да бъде задължена да представи заповедите за одобряване на плановете и за частичното им изменение, както и протоколите и решенията по разработките на плановете, евентуално да бъде допусната нова СТЕ, доколкото и в писмените си бележки в първоинстанционното производство е поддържала, че изготвена по друго дело съдебно-техническа експертиза разколебава заключението по настоящето дело. Тези доказателствени искания са приети от въззивния съд за преклудирани. С подадения от процесуалния представител на Община Бургас отговор на исковата молба обаче е представено заверено за "вярно с оригинала" ксероксно копие от регулационния план на местност "А. " от 1926 г., идентично с представеното с молбата за отмяна. Това доказателство следователно не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е било взето предвид при изготвяне на заключението на допуснатата по делото СТЕ. Представените с молбата за отмяна скици не представляват нови доказателства, съдържащи информация от значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като потвърждават данните, установени от изслушаната по делото експертиза - на скиците, съдържащи обозначение, че касаят период към 1926 г. и 1936 г. имотите са посочени като държавни. Скиците също така не съдържат данни за твърдяното от молителя отстояние на кв. Акациите от езерото В. към 1926 г. Представеното с молбата за отмяна писмо от кмета на Бургаската община до директора на железниците и пристанищата № 7586/16.04.1936 г. съдържа изявление за състоянието на пътищата в града, които свързват старата гара с града, обосноваващо необходимостта от уреждане на пътищата към старата гара и свързването й с всички по-важни артерии за съобщения на града и в всички пътища, водещи от последния към съседните селища, както и изявление за съгласие от Бургаската община да приеме едно съвместно сътрудничество с ж. п. администрацията за постигането на тези общи цели и посочване на задълженията, които общината поема. Релевантни за спора по делото факти и обстоятелства обаче в тези изявления не се съдържат. Не се обосновава и значението за спора на представената с молбата за отмяна скица на част от държавен път Б. -Малко Т. -С. -Ц. -С. -Е.. Скицата отразява състоянието на местността към 1936 г. и тъй като от изработването на плана от 1926 г. са изминали 10 години, е нормално да е настъпила промяна в състоянието на езерото В.. Още повече по делото не е съществувал спор, че процесният имот се е намирал на север от [улица]и данни за промяна на това обстоятелство, както и различни данни за отстоянието на улицата от езерото в представените с молбата за отмяна доказателства не се съдържат. Тези доказателства не сочат и на различно разположение на езерото спрямо обозначението му на представеното в първоистанционното производство заверено за "вярно с оригинала" ксероксно копие от регулационния план на местност "А. " от 1926 г. Представените с молбата за отмяна експертизи не биха могли да обосноват наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представляват писмени доказателства по смисъла на тази разпоредба. Писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само онези обективирани в писмена форма носители на информация, които съдът, при разрешаването на спора би могъл да вземе предвид, ако са били известни на страната и представени по делото. Експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е изготвена. Дори заключението на експерта да създава основателни съмнения за различно местоположение на имота, това обстоятелство не би могло да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - дори влязлото в сила решение да бъде отменено, съдът при новото разглеждане на спора не би могъл да основе изводите си на заключението на извършената в друго производство експертиза. Съмнението в достоверността на заключението на експертизата, приета във вече приключилото с влязло в сила решение исково производство не съставлява основание за отмяна на това решение. Само установена по предвидения от ГПК ред неистинност на експертното заключение би представлявало такова основание /чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/. Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, чене обосновават наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение