Решение № 142 от 13.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1410/2014 г.

Решение № 142 от 13.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1410/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 460/29.11.2013 г. по т. д. № 1293/13 г. на Старозагорския окръжен съд поради промяна в концепцията за задълженията на въззивните съдилища по смисъла на ТР № 1/2002 г. на ВКС с приемането на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Молителят поддържа, че въззивният съд е изменил правната квалификация на предявения иск с решението по делото, с което го е лишил от право на защита, както и не са събрани доказателства, които служебно се събират от съда, и не са допуснати доказателства за релевантни за спора факти. В допълнителна молба е посочено, че по друго дело - гр. д. № 1298/13 г. на СтЗОС, по което страни са настоящият молител и [фирма], при същата фактическа обстановка претенцията е уважена. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. С решение № 588/10.05.13 г. по гр. д. № 4918/12 г. първоинстанционният Старозагорски районен съд е признал за установено по отношение на [фирма] съществуването на вземане на [фирма] за сумата от 2754.88 лв., представляваща неплатена продажна цена по фактура № 79/26.04.12 г., присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2769/18.07.12 г. по ч. гр. д. № 4083/12 г. на СтЗРС. С решение № 460/29.11.13 г. по т. д. № 1293/13 г. въззивният Старозагорски окръжен съд е отменил решение № 588/10.05.13 г. и е отхвърлил като неоснователен иска на [фирма] против [фирма] за съществуването на вземане за сумата от 2754.88 лв., представляваща неплатена продажна цена по фактура № 79/26.04.12 г., присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2769/18.07.12 г. по ч. гр. д. № 4083/12 г. на СтЗРС. В мотивите на решението са изложени съображения, че между страните са възникнали правоотношения по договор за изработка. Ищецът по иска е изработил за възложителя - ответник три броя шатри, които са доставени, но поради направени възражения за недостатъци и неотстраняването им от изпълнителя в дадения му срок, възложителят не е заплатил изцяло стойността им. Според молителя с промяната от въззивния съд на правната квалификация на иска - вместо претенция за заплащане на стойността по договор за продажба е разгледана претенция за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, е бил лишен от възможността да ангажира доказателства, като не са му дадени указания за това. Решаващият състав е следвало служебно да допусне експертиза, както и е отхвърлил доказателствените му искания, а изводът за некачествено изпълнение е основал на писмени доказателства и на превратно тълкуване на свидетелските показания. По другото дело със страна [фирма], чийто собственик и представител е собственикът на [фирма] - В. Ш., предметът на правоотношението бил същият, били оформени две отделни фактури с оглед възстановяването на ДДС, но по това дело съдът приел, че е налице продажба и е уважил исковата претенция. Предвид на така твърдените факти молителят поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на I отделение на Търговската колегия намира, че не е налице въведеното основание за отмяна влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отмяна се допуска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза има предвид обусловеност на решението от задължителната за съда сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, с чиято отмяна се създава с обратна сила ново правно положение. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя влязло в сила решение, с което правният спор е разрешен по същество, какъвто не е настоящия случай. Тълкувателните решения се издават с цел преодоляване на противоречивата практика по тълкуването и прилагането на една и съща правна норма и служат за ръководство на съдилищата, а не разрешават конкретен правен спор между отделни страни, поради което те не попадат в актовете, посочени в т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК. На следващо място, с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е отменено ТР № 1/2000 г. /съставът приема, че молителят е допуснал грешка в изписването, тъй като ТР № 1/2002 г. не е по прилагането на ГПК/, доколкото в последното не е дадено разрешение по въпроса за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада на делото. Този въпрос е разгледан в т. 2 на ТР № 1/2013 г. предвид на новата процесуална уредба с ГПК в сила от 1.03.2008 г. Разрешението на въпроса за служебно събиране на доказателства /т. 3 на ТР № 1/2013 г./ е също с оглед на изменението на процесуалния закон, но е в синхрон и с приетото т. 10 на ТР № 1/2000 г. Въведените твърдения за допуснати процесуални нарушения по събирането и оценката на доказателствата са изцяло по правилността на въззивното решение и не попадат в основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивното решение не е основано на друг съдебен акт - решението по гр. д. № 1298/13 г., а не е налице и хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като спорът не е разрешен между същите страни, за същото искане и на същото основание. По изложените съображения подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,