Решение № 423 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2008 г.

Решение № 423 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна против решение № 606 от 22.04.2008 година, постановено по административно дело № 1119/2007 г. по описа на Административен съд град Варна, с което е отменено решение № 47/28.05.2007 г. на директора на РУСО - Варна и потвърдените с него разпореждане № 4010181069/16.03.2004 г. и разпореджане № 4010181069/2.04.2007 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Варна, с което е постановено възстановяване на неоснователно получена в по-голям размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Генчо Братоев Вичев на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, като недобросъвестно получена. В касационната жалба се поддържа, че решението на Административен съд Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Надежда Димитрова Вичева, чрез пълномощника си адв. Нинова е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите двама ответници - Мария Генчева Симеонова и Георги Генчев Вичев не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд Варна е решение № 47/28.05.2007 г. на директора на РУСО - Варна и потвърдените с него разпореждане № 4010181069/16.03.2004 г. и разпореджане № 4010181069/02.04.2007 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Варна, с което се постановено възстановяване на неоснователно получена в по-голям размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Генчо Братоев Вичев на основание чл. 114, ал. 1 от КСО като недобросъвестно получена. Съдът е отменил оспорените пред него административни актове, като е приел, че същите са неправилни. Прието е също, че ответниците по касационната жалба (наследници на жалбоподателя пред АС) добросъвестно са получили по-високият размер на определената му пенсия, тъй като той е посочил пред пенсионните органи всички правно значими обстоятелства относно определяне на точния размер на пенсията. Генчо Вичев е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПОС за уведомяване на административния орган за допълнително изплатените трудови възнаграждения и това уведомяване е станало в срока, визиран в цитираната правна норма. Касационаната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като същото е основано на правилни фактически и материалноправни изводи. Съдът правилно и в съответствие с данните по делото е приел, че сумите за по-големият размер на пенсията са получени добросъвестно и това е така, след като лицето в срок е уведомило пенсионните органи. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113. Само добросъвестно получените суми не подлежат на връщане, и настоящият случай очевидно е такъв, след като няма укриване на данни. Правилни са изводите на АС, че след като Вичев при подаване на заявленията си за отпускане на пенсия от 14.04.2006 година е представил УП-2 с изх. № 640/6.12.2005 година, издадено от "Варненска корабостроителница" АД - Варна, в които са били отразени данни за изплатени му допълнителни трудови възнаграждения, той е имал съзнанието, че тези факти са станали известни на административния орган. Органите на НОИ са били задължени служебно да извършат проверка и едва тогава да определят размера на пенсията, след като са имали доказателства за получените от заявителя възнаграждения. Разпоредбата на чл. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), предвижда, че пенсионерите и наследниците им са задължени да съобщават на органите по пенсионно осигуряване всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна в едномесечен срок от узнаване на настъпването на горните обстоятелства. Обосновани са мотивите в оспореното решение на АС, че след като законодателят не въвежда специално изискване за форма на заявлението до органа на пенсионното осигуряване, подаването на заявлението от 14.04.2006 година от страна на Вичев, в което се съдържат данни за всички получени от него възнаграждения представлява надлежно уведомяване по смисъла на цитираната правна норма и в този смисъл неговата добросъвестност е доказана. По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,