Решение № 6008 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 315/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. от гр.София, чрез адв.Костадинов, срещу Решение 61 от 04.01.2024г., постановено по адм. дело 7893/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение СО-115-ПР/2023 от 28.07.2023г. на Директор на РИОСВ София, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за Реконструкция на стадион Българска армия в поземлен имот с идентификатор 68134.109.30, паркоустрояване и благоустрояване на прилежащото пространство около поземлен имот с идентификатор 68134.109.29 и поземлен имот с идентификатор 68134.109.30, чрез засаждане на нова дървесна растителност и алейна мрежа, Район Средец на Столична Община. Ответникът Директор на РИОСВ София, чрез юриск. Пенева, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Ответникът Спортни имоти българска армияАД, чрез адв. Асенова, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно, поради което настоява за оставянето му в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на търговско дружество, първоинстанционният състав е приел, че в случая обжалваното решение на Директор РИОСВ София е издадено от компетентен орган, при точно спазване на материалноправната регламентация и при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство пред органа. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав констатира, че още по въпроса с проверка компетентността на лицето, подписало оспореното административно решение, е налице неизясненост, която пречи да се формират категорични изводи дали актът представлява валиден административен акт. В случая не е спорно, че решението е подписано за Директор РИОСВ София от Р. М., като е посочено, че това е направено въз основа на заповед за заместване РД-97 от 24.09.2021г. Последната е била представена от органа(още на л. 258 от делото на АССГ). От съдържанието и се установява, че е създадено оправомощаване за М. да замества титуляра при негово отсъствие по обективни причини. Съгласно задължителните разяснения, дадени още с ТР 4/2004г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, пред­вид необходимостта от непрекъснато функциониране на административ­ния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр на­реж­да заместването му от друго, подчинено нему лице. За да е възможно заместването, е необходимо титулярът да отсъства, т.е. да не изпълнява възложените му функции за посочения ден или период от време. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства, а и твърдения дори, че Директор РИОСВ София по това време(И. П.) е отсъствала(а посочената заповед е била издадена още през 2021г., т.е. тя не е за конкретен случай, а по принцип при необходимост от заместване). Такива доказателства не са събрани, вкл. и служебно от съда, с оглед предметния обхват на съдебната проверка за законосъобразност на акта, възложена му с чл.168 ал.1 АПК. По този начин, като не е събрал посочените доказателства, не е било възможно категорично да се установи дали издаденото решение е подписано от длъжностно лице, което е упражнило надлежно правомощията за Директор РИОСВ София на дата 28.07.2023г. По този начин административният съдия е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, довели и до необоснованост на неговия извод, че актът е бил издаден от компетентен орган. По отношение на останалите наведени основания, сочещи, че първостепенният съд напрактика не е обсъдил повечето направени от защитата възражения, като се е задоволил най-общо и безкритично да сподели изводите в оспореното решение. В тази връзка е отбелязано на първо място, че не е отчетено наличието на процедура по одобряване на подробен устройствен план(ПУП) План за парк и градина на м. Парк Борисова градина, гр.София. Сочи се, че този ПУП е логически примус, поради което процедурата за инвестиционното предложение за реконструкция на търговското дружество следва да се съобрази именно с предвижданията по новия ПУП, в обхвата на имотите по настоящото предложение, вкл. с оглед висящото производство за необходимостта да се извърши екологична оценка на този ПУП, за което са представени доказателства и пред тази инстанция. По това възражение следва да се посочи, че то не е било обсъдено в обжалваното съдебно решение, а то е относимо към формиране изводите по същество на спора. Преди всичко следва да се отбележи, че в акта на ответника по касация е посочено, че имотите, засегнати от инвестиционното предложение са идентифицирани по действащата КК и КР на гр.София, но не е отбелязано да е налице действащ ПУП. Приложимият в случая Закон за устройството и застрояването на Столичната община(ЗУЗСО) ясно сочи в чл.16а ал.1, че За териториите с проблеми от екологичен, геоложки, социално-етносен и инфраструктурен характер към подробните устройствени планове се изготвят специфични правила и нормативи, когато се налагат допълнителни ограничения, свързани със застрояването, по становище на съответните специализирани органи. Специфичните изисквания към устройствените параметри са посочени в табличен вид "Зони и терени с устройствени режими в отклонение от общите към общия устройствен план и изискващи специфични правила и норми", към схемите на общия устройствен план на Столичната община, като според ал.2 Специфичните правила и нормативи се изработват и одобряват заедно с подробните устройствени планове. В Приложението към ЗУЗСО към чл.3 ал.2, по т.55 и т.56 е посочено, че за културно-историчекия резерват Борисова градина и неговата охранителна зона се прилагат специфични правила и нормативи за устройство и застрояване, одобрени с ОУП на София. По-същественото в разглеждания казус и относимо към конкретния спор тук е обстоятелството, че движението на двете процедури поотделно и напрактика едновременно пред РИОСВ София(тази за ПУП и тази за настоящото инвестиционно предложение), обосновават задължението на компетентния орган да оцени възможните въздействия върху последното на други планове, програми и проекти и инвестиционни предложения, вкл. кумулативно. В случая не е било изяснено въобще какви са предвижданията по процедирания за одобряване ПУП в частта за имотите, засегнати от предложението, поради което липсват каквито и да е изводи в посочената насока в съдебното решение. В атакувания съдебен акт не са били изложени мотиви и по редица други конкретни възражения на В., вкл. тези касаещи субекта, инициирал първоначално производство пред РИОСВ София, стартирало още на дата 24.09.2019г. с входиране на проектно предложение за основен ремонт и реконструкция на стадион Българска армия, но от Сердика спортни имоти ЕАД, респ. подалото впоследствие на дата 20.03.2023г. допълнителна информация по същата преписка от 2019г. друго дружество Спортни имоти българска армияАД. В обжалваното съдебно решение са изложени напрактика бланкетни, общи мотиви, касаещи развитието и приключването на производство пред Директор РИОСВ, като съдът се е задоволил да посочи само, че въз основа на представената документация и становища на институциите, административният орган е изследвал задълбочено всички показатели. Преповтарянето на изводите на административния орган, препятства настоящия състав да провери собствените изводи на съда, направени въз основа на доказателствата, находящи се в административната преписка и тези, събрани при проведеното съдебно дирене. С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.209, т.3 АПК, поради което обжалваното съдебно решение ще следва да се отмени, като делото се върне на първата съдебна инстанция за ново разглеждане, от друг съдебен състав. При това ново разглеждане ще следва да се изяснят посочените въпроси, касаещи наличието на хипотеза на заместване на титуляра, засягането, респ. възможния кумулативен ефект от предвиждания по изработвания ПУП и настоящото инвестиционно предложение, както се обсъдят и се отговори мотивирано на останалите релевантни за преценката по повдигнатия спор конкретни възражения на оспорващия. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2, във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение