Решение № 6496 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12998/2010 г.

Решение № 6496 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12998/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Мариана Димова от ВТАК, като пълномощник на "Трансимпекс" ЕООД град Велико Търново, представлявано от управителя Георги Иванов Иванов, срещу решение № 344 от 9.09.2010 г., постановено по адм. д. № 796/2009 г. от Административен съд Велико Търново, четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 900314/06.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 443/05.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Велико Търново, и е осъден жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново сумата 470.20 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд Велико Търново е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Велико Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, е взел становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на Административен съд Велико Търново да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Трансимпекс" ЕООД град Велико Търново срещу Ревизионен акт № 900314/06.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 443/05.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Велико Търново Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделните фактури, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. По отношение на доставките от "Лъч консулт " ЕООД са изложени мотиви, че от събраните в хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства от една страна, които да установяват фактическото изпълнение/ реална доставка/ по всеки един от елементите на договора- изработване на уеб - визитка, публикуването и в интернет на сайт дружеството- изпълнител, а от друга не е установено и плащането на тази услуга, като на база на анализ на събраните доказателства е прието, че наличието на реална доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения е прието, че органът по приходите законосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по фактура № 174/07.05.2008 г., издадена от "Лъч консулт" ЕООД. По аналогично съображения е отхвърлена жалбата и за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Лъч консулт " ЕООД. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Лъч консулт " ЕООД, за удостоверяване на материално- техническата му обезпеченост да изпълни договора, като е установено, че дружеството е представило договор за наем на помещение на адрес град София, ул. "Българска морава" № 102 от 01.01.2008 г./ на който адрес е следвало да реализира доставката/ за срок от една година с лицето Мария Димитрова, както и анекс към договора за удължаване на срока до 01.01.2010 г.. Констатирана е обаче липса на доказателства за плащането на дължимия наем, което е мотивирало проверяващите на извода за липса на изпълнение по предоставения договор. Такива доказателства за реално изпълнение не са представени и при посещението на вещото лице, изготвило експертиза по делото. Не са представени доказателства от "Лъч консулт" ЕООД и за притежавана от дружеството или наето от него компютърна техника, която безспорно е била необходима за изпълнение по сключения договор с "Трансимпекс" ЕООД, факт констатиран и от ВЛ изготвило експертизата. Не са представени и доказателства при проверката за обстоятелството дали дружеството доставчик по договора разполага с необходимия софтуер, който да позволява изработката на уеб- визитки и поддържането им на сайта на дружеството, както и на наличието на специалист, работещ по трудов договор с умения за изработване на договорената услуга, доколкото при проверката е констатирано, че дружеството доставчик разполага с едно наето лице по трудов договор на длъжност "словослагател". Не са представени и доказателства за себестойността на услугата, както и, че фактурираната сума е платена в брой или по друг начин. Констатирани са от проверяващите и несъответствия между разходите на доставчика и приходите му за процесния период, както и невъзможността да бъдат отнесени разходите му към конкретната сделка. Тези изводи на проверяващите са потвърдени и от ВЛ изготвило експертизата по делото. При това положение следва да бъде прието, че административният съд обосновано е направил извод за липса на доказателства за реални доставки по процесната фактура, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит, доколкото наличието на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно условия за възникване на правото. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд, въпреки представените доказателства е приел, че не е налице доказано изпълнение на Договора за рекламна услуга от 08.05.2008 г. въпреки, че е приел документална обоснованост съгласно Закона за счетоводството, доколкото наличието на редовно водени счетоводни документи доказва реално облагаема услуга и начислен данък съгласно ЗДДС, поради и което неправилно е приел, че няма доказателства за изработването на уеб- визитка, нито публикуването в Интернет, независимо от обстоятелството, че представената от тях разпечатка касае период от 2009 г., а не процесния - 2008 г.. Съгласно ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Съдът е изградил правните си изводи в съответствие с цитираните норми и е приложил правилно материалния закон. Действително, установено е изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени, поради което и правилен е изводът, че законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид обстоятелството, че представител на Директора на Дирекция "ОУИ" град Велико Търново не се е явил пред касационната инстанция съдът намира, че не следва да бъдат присъждани претендираното за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради и което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,