Решение № 9186 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 441/2017 г.

Решение № 9186 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 441/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция "Митници", срещу решение № 7192/17.11.2016 г., постановено по адм. дело № 12158/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, което се счита недопустимо, алтернативно - неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. И. К., който поддържа жалбата по изложените в нея и в писмени бележки съображения. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8081 лв. за всяка инстанция. Ответната страна - "БУЛГАРГАЗ" ЕАД, се представлява от адв. Т. К., която оспорва жалбата, с доводи, изложени в писмен отговор по нея. Счита, че решението на АССГ е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалноправните и процесуални норми. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Сочи, че съдебното решение е неправилно, тъй като тълкувайки разпоредбите на чл. 27 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, съдът е приел без основание, въз основа на направените от дружеството оплаквания, че е неоснователен доводът на митническия орган, че възстановяването на акциза е възможно и допустимо на доставчика на горивото, а не на притежаващият удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесното решение е отменено, по жалба на "Булгаргаз" ЕАД, гр. С., Решение № 539/03.11.2014 г. на Директора на Агенция "Митници", потвърденото с него Решение № BG 005800-ИВ- 27-14-РВ70/27.08.2014 г. на Началника на М. С., с което на дружеството е отказано възстановяване на акциз в размер на 555 121.20 лв., във връзка с подадено искане с вх. № 32-68153/26.06.2014 г. до Началника на М. С., за възстановяване на акциз за доставки на природен газ, с получател "Неохим" АД-Д., за данъчни периоди през 2014 г. м. януари - 337120.71 лв. и м. февруари - 218.000.49 лв., като е върнал административната преписка на Началника на М. С., за ново произнасяне по искането, съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Искането на "Булгаргаз" ЕАД за присъждане на разноски в размер на 1400 лв., е отхвърлено. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентния материално и териториално орган, в предвидената форма, с изложени фактически и правни основания и при спазени процедурни правила по издаването му, но за да приеме посочения правен резултат е посочил, че административният орган не е формирал изводи дали разликата в количествата представлява природен газ, употребен за производството, освободено от акциз, или представлява облагаемо с акциз потребено количество природен газ. Като краен резултат решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В съдебния акт е направен цялостен анализ на доказателствения материал, с основание изводите му са позовани и на допуснатата и неоспорена в процеса комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза. Като безспорно установено в него е отчетено, че "Булгаргаз" ЕАД,, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗАДС, е регистрирано по този закон, с Удостоверение за регистрация № 005800L0009/15.12.2009 г., (като лице, получило лицензия за обществена доставка на природен газ № Л-214-14/29.11.2006 г. по реда на ЗЕ, издадена от ДКЕВР и задължено лице за внасянето на акциза в държавния бюджет), т. е. жалбоподателят е лице по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗАДС, за което националният закон допуска да подаде искане за възстановяване или прихващане на акциз, както и че, (в съответствие с издадените фактури и акцизни данъчни документи и в съответствие с разпоредбите на ЗАДС), дружеството е начислило, декларирало и внесло в държавния бюджет исканата за възстановяване сума за месеците януари и февруари 2014 г., за извършени доставки на "Неохим" АД-Д. Последното използва енергиен продукт - природен газ, с код по КН 27 11 21 00, като основна суровина за производство на амоняк и азотна киселина и в тази връзка му е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител през процесните периоди. Решаващият административен орган е приел, а горестоящият е потвърдил, че приложените документи не удостоверяват недължимо платен от жалбоподателя акциз, без да са извършени допълнителни процесуални действия - да се назначи комисия, да се изискат допълнителни доказателства. Още с подаването на искането за възстановяване по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, ответното сега дружество изрично е заявило, че недължимо платеният акциз се дължи на погрешно отчитане на данните от разходомери F70ЗА и F10, като доставен природен газ с акциз, вместо освободен от акциз. Фактът за налична разлика е удостоверен и с Протокола за насрещна проверка от 23.07.2014 г., извършена в митница-С. - установено е различие между фактурирания обем, отчетен от измервателните устройства на "Булгаргаз" ЕАД и количеството природен газ, измерено от тези в получателя "Неохим" АД, с конкретно посочени данни през месеците януари и февруари 2014 г., отчетени като газ за стопански нужди, за които е прието, че се дължат на различното време на отчитане в двете дружества. Т. е. още преди постановяването на решението са били налице данни за различия, с твърдения на дружеството от една страна и констатации за произхода им, от друга, които са с различен характер и които са налагали допълнителна проверка, докато в мотивите на решението на митническия орган едностранно е прието несъответствието във фактурирането, дължащо се само на различното време на отчитане. Данните по делото, дори и тези от мотивите на решенията на митническите органи, сочат реално заплатена доставка, а не на сторниране на сметки между два частни субекта, както сочи касационната жалба. При пропуснати срокове за издаване на коригиращи акцизни данъчни документи за промяна на основата за облагане, искането за възстановяване е подадено от "Булгаргаз" ЕАД, като задължено за акциза лице по чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗАДС, а "Неохим" АД не е платец към бюджета и не може да го претендира. С назначаването и приемането на експертизата, като обективна и компетентна, в хода на съдебното производство е установено, че получените количества природен газ през процесните периоди и разпределението им по месеци на освободени и облагаеми с акциз, води до разлика, обусловена именно от грешка в отчитането на данните от разходомери F70ЗА и F10, като доставен природен газ с акциз, вместо освободен от акциз. Резултатът е реално заплатен акциз, който не се дължи, като са обосновани и конкретно посочени съответните му параметри. Но тъй като пред съда не е обжалван ревизионен акт, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, при решаването на делото по същество съдът не е компетентен да се произнесе по въпроса какво е фактическото задължение за акциз въз основа на обективните данни от разходомерите за доставен и съответно получен енергиен продукт. Затова правилно и обосновано съставът на АССГ е отменил решенията на митническите органи и е върнал делото като преписка на Началника на М. С., за ново произнасяне по искането на "Булгаргаз" ЕАД за възстановяване на акциз, като се съобразят принципа на пропорционалност и цитираното в решението като относимо решение на Съда на ЕС, след като "Булгаргаз" ЕАД е регистрирано по ЗАДС лице, доставчик на енергийни продукти, а "Неохим" АД е освободен от акциз краен потребител. Настоящата инстанция не споделя само дадените указания за извършване на ревизия на "Неохим" АД, неучастващо в производството лице, което е в правомощията на митническите органи, след преценка, в границите на оперативната им самостоятелност. Изводът в решението, за постановени при неизяснена фактическа обстановка актове е правилен, затова и касационни по отношение на него основания за отмяна, не са налице. С оглед тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,