Решение № 8156 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт П. Й., с подробно развити касационни основания, срещу Решение 255/02.10.2023 г., постановено по адм. дело 435/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Русе. Касационният жалбоподател излага подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Общински детски център за култура и изкуство при Община Русе, е представил писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Русе е отменил по жалба на Общински детски център за култура и изкуство при Община Русе, задължителни предписания по т. т. 6 11, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда Русе и инспектор в ДИТ Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка ПР2325171 от 20.07.2023 г. Съдът е установил коректно релевантните факти по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. Установено е от фактическа страна, че Общински детски център за култура и изкуство при Община Русе командировал със Заповед 4 от 19.06.2023 г. свои служители, заемащи длъжност Хореограф, Преподавател танцово изкуство и Преподавател танцово изкуство за периода 21.06.2023 г. - 26.06.2023 г. в Гърция. Родителите на децата част от ФА Русчуклийче взели решение за поемане на разходите на тримата ръководители на състава, като тези разходи следвало да бъдат разделени по равно между всички деца. В заповедта за командироване било разпоредено, че трите лица като ръководител и помощник ръководители на групата са без право на командировъчни средства за посочения период 21.06.2023 г. - 26.06.2023 г. до Паралия - Гърция за участие в международен фолклорен фестивал, тъй като пътните и нощувките се поемат от организаторите на пътуването родителите на пътуващите деца по равно. Констатациите от извършената проверка от служителите в ДИТ - Русе са описани в Протокол за извършена проверка ПР2325171 от 20.07.2023 г., в който са обективирани предписанията по т. т. 6 11, вкл., а именно, че не са изплатени командировъчни разходи за периода на командироването на посочените лица в размер на 30 на сто от размера на полагащите се дневни разходи без дните на пътуване. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, контролният орган дал следните задължителни предписания на работодателя в т. т. 6 - 11, вкл.: да се изплати за дните на командироването, без дните на пътуване 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари и командировъчните разходи за 2 дни на пътуване на посочените три лица. Срокът за изпълнение на същите бил до 31.08.2023 г. Така приетото за установено не се оспорва от страните и кореспондира със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ регламентира правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици, като т.1 от разпоредбата регламентира именно възможността да бъдат издавани задължителни предписания на работодателите. В конкретния случай АО е приел наличие на допуснато нарушение на чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, във връзка с Приложение 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и че не са изплатени командировъчни за дните на пътуване - 2 дни - нарушение на чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 15 ал. 1, във връзка с Приложение 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, преустановяването на което е предпоставка за издаване на процесната ПАМ. По делото не е налице и спор във връзка с обстоятелството, че е при издаване на административния акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, същият има изискуемите от закона реквизити и в него са посочени правните и фактическите основания за налагането на ПАМ. За да постанови отмяната на наложената принудителна адм. мярка първостепенният съд е приел, че не е осъществена материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като не е налично нарушение/нарушения на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване. Горното се споделя от настоящия съдебен състав. Съобразно разпоредбата на чл.168 вр. чл.142, ал.1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. С оглед събраните доказателства съдът обосновано е приел, че не са били налице материалните предпоставки за издаването на оспорените предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Обосновано съдът е приел, че в одобрения бюджет ответника по касация не са предвидени средства за разходи за командировки в чужбина - параграф 1052. Такъв разход не е предвиден и в новоприетия бюджет на Община Русе. Нещо повече, разходите по командироване са поети от сдружението на родителите на децата, част от фолклорния ансамбъл и по този начин те са били фактически изплатени на лицата, имащи право да получат въпросните парични средства. Липсата на доказано по безспорен начин нарушение на чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, във връзка с Приложение 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и че не са изплатени командировъчни за дните на пътуване - 2 дни - нарушение на чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 15 ал. 1, във връзка с Приложение 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина води до извод и за липса на материална предпоставка за издаване на ПАМ, доколкото чл.404, ал.1, т.1 от КТ регламентира правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. При тези съображения обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената ПАМ е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, с оглед което е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат, сторените разноски по делото, но предвид липсата на претенция за присъждането им, те не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,