Решение № 380 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1877/2011 г.

Решение № 380 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1877/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на А. К. Й. против присъда № 7 от 7.04.2011 г. по внохд № 159/2011 г. на Врачанския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 124 от 25.11.2010 г. по нохд. № 939/2008 г. на Врачанския районен съд. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, или изменяване на присъдата с преквалифициране на извършеното от Й. деяние в престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 или по ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 НК, която преквалификация да бъде последвана от намаляване размера на уважения граждански иск, или изменяване на присъдата без промяна на правната квалификация, но пък съпроводено и с определяне наказанието на Й. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, и с намаляване на гражданската претенция. В съдебно заседание с представено писмено становище и устно, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и направените в нея искания. С писмена молба от повереника на пострадалия Р. П. Ц. е заявено становище за неоснователност на жалбата и искане за оставяне въззивната присъда в сила, каквато е позицията и на представителя на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда А. Кр. Й. е признат за невиновен в това, на 16.06.2007 г. в гр. Враца да е причинил на Р. П. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говора вследствие счупване на долната челюст, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 129 НК, а предявените от Ц. искове за обезщетяване с 581 лева на причинените му имуществени вреди и с 8000 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, са отхвърлени. С обжалваната въззивна присъда Й. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и е наказан с 1 г. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. На Ц. са присъдени 203,12 лева обезщетяване на имуществените му вреди и 4000 лева за неимуществените такива. Възраженията срещу правилността на обжалваната въззивна присъда са неоснователни. Макар посочено като наличен недостатък на атакувания съдебен акт, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на този, който е следвало да се приложи - не само не е подкрепено с доводи, но и изрично е изключено от касатора с доводите, които, според него, подкрепят оплакването му, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В писменото си становище защитникът на подсъдимия твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, на чл. 107, ал. 5 НПК, тъй като "превратно е тълкувал събраните по делото доказателства", сочещи на извършено от Й. деяние "при условията на неизбежна отбрана" след осъществено над него и приятелката му Ив. Д. П. нападение от страна на пострадалия Ц. и на свидетеля М. В. Л. Твърдението за превратно тълкуване на установените факти, а оттук - и за наличието института на неизбежната отбрана, не могат да бъдат споделени. Превратното обсъждане на фактите - на казаното, в случая, от свидетелите Ив. Т., М. Л., Ел. А. и от пострадалия свидетел Р. Ц., което, а не казаното от свидетелите М. М., Ив. П. и от подсъдимия, съдът е счел за истинно-означава приписване на изброените лица на изявления, каквито те не са правили или извращаване на казаното от тях с придаване на смисъл извън контекста на цялостното изявление. Такива пороци във въззивния акт няма нито при обсъждането показанията на свидетелите, близки на пострадалия Ц. и на самия Ц., нито при обсъждането показанията на втората група свидетели и на обясненията на подсъдимия, нито в жалбата и в писмената защита има доводи, които да подкрепят това твърдение. Противоречията не са оставени без внимание, коментирани са, включително и неубедителността в съжденията на първоинстанционния съд и е направена логична обосновка в подкрепа на взетото от въззивния съд решение за липсата както на нападение, даващо на подсъдимия правото да се отбранява, така и на създадено у него състояние на силно раздразнение, предизвикано от неправомерно поведение на пострадалия, както се изисква с чл. 132, ал. 1 НК. Като основание за касационно обжалване е посочено и това по ал. 1, т. 3 на чл. 348 НПК. Липсват доводи, които да го подкрепят, а и не се констатира, определеното на подсъдимия по вид, размер и начин на изтърпяване наказание да е несъответно на тежестта на деянието, за което е наложено. Не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор, и възражението срещу справедливостта на присъдените в полза на пострадалия обезщетения за причинените му вреди, която част на обжалвания съдебен акт също няма недостатъци, налагащи отмяна или изменяване. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение,