Решение № 16333 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2011 г.

Решение № 16333 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордана Петрова Бенчева от гр. Пловдив против решение № 711/26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2132/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 224/04.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване"- гр. Пловдив, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата от пълномощника юрисконсулт Мария Тосева - Колева, се излагат съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Йордана Петрова Бенчева против решение № 224/04.08.2010 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № К-38171/18.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания акт законосъобразно е разпоредено връщане на неоснователно получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.11.2008 г. - 07.11.2009 г. в размер на 2897,14 лв. главница и 598,88 лв. лихви. Жалбоподателката е получила сумите в качеството на лице по чл. 164, ал. 3 КТ, на което е прехвърлено правото на отпуск за отглеждане на детето и съответно - правото на обезщетение, и поради това че след датата 01.11.2008 г. майката на детето е престанала да бъде осигурено лице за общо заболяване и майчинство, то е прекратено правото на отпуск за отглеждане на детето и съответно за получаване на обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че същата е получила сумите добросъвестно и затова не дължи връщане на сумите съгласно чл. 114, ал. 2 КСО. В тази връзка е посочил, че в случая не е налице незнание на съществени фактически обстоятелства, а незначението на писаното право не обуславя добросъвестност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на декларация от 31.10.2008 г., подадена от Гергана Кирева Кочева - Бенчева - майка на детето Георги Иванов Бенчев, родено на 07.11.2008 г., и на Йорданка Петрова Бенчева - баба на детето, ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на детето е прехвърлено на баба му по реда на чл. 164, ал. 3 КТ. Майката е самоосигуряващо се лице като едноличен собственик на капитала на "Макарт" ЕООД. От 01.11.2008 г. същата е променила осигуряването си, като е избрала да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО - само за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Безспорно е също, че за процесния период жалбоподателката е получила като обезщетение за отглеждане на малко дете общо сумата 2897,14 лв., посочена в обжалвания акт. Предвид установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно чл. 164, ал. 1 КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, а съгласно ал. 3, отпускът по ал. 1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуска по предходните алинеи на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Съгласно чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО. В чл. 53, ал. 5 КСО е предвидено, че самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1-4. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В конкретния случай майката на детето е престанала да отговаря на изискването да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, считано от 01.11.2008 г., след като е променила начина на осигуряването си и е започнала да се самоосигурява само за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО. Жалбоподателката, като лице на което е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение, няма самостоятелни права, а същите са производни от правата на майката. Затова след датата 01.11.2008 г. жалбоподателката е получила обезщетението без да е имала право на това и следва да го възстанови на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Възражението на жалбоподателката, че е била добросъвестно лице при получаването на сумите и поради това не дължи връщането им е неоснователно, тъй като незнанието на нормативните изисквания за ползване на съответното право /в случай правото на осигурително плащане/ не обуславя добросъвестност. В случая не се твърди, че е налице незнание от страна на жалбоподателката на фактически обстоятелства от съществено значение за съществуването на право /и по-конкретно - относно прекратяването на осигуряването на майката на детето за общо заболяване и майчинство/, което да се дължи на обективни причини. Поддържа се само, че жалбоподателката е имала субективното знание, че има право да получи обезщетението, което е ирелевантно. По изложените съображения, правилно е разпоредено възстановяване на получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,