Решение № 14647 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2017 г.

Решение № 14647 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95, ал. 2 КСО. Образувано е по касационна жалба на К. Видинска, от [населено място], подадена чрез адв. И. Апостолов, срещу решение № 345/13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 204/2017 г. на Административен съд гр. Смолян. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Смолян, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата на К. Видинска срещу решение № 1012-20-32#1/02.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № [номер] / 03.04.2017 г. на ръководителя "ПО" в същото ТП на НОИ, с което на К. Видинска, на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна от 1.05.2017 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната пожизнено по пар. 4, ал. 1 ПЗР на КСО с разпореждане № 5/16.08.2013 г. на ръководителя "ПО" в ТП на НОИ – Смолян. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия, а именно наличието на основателно съмнение относно достоверността на данните за осигурителен стаж и доход в удостоверенията, представени от осигурителите ДФ "Строймашининженеринг" и "Железопътен завод "Г. Димитров" ООД, гр. София. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 5/16.08.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Смолян, на К. Видинска, пожизнено по пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е още, че на 15.03.2017 г. в ТП на НОИ – Смолян е получено писмо на старши разследващ полицай при ОД на МВР – Смолян, с което уведомяват за образувано досъдебно производство № ЗМ-18/2017 г. по описа на ОД на МВР – Смолян, прокурорска преписка с вх. № 73/2017 г. по описа на Районната прокуратура – Смолян относно представени от К. Видинска документи за осигурителен доход и стаж, положен в осигурителя ДФ "Строймашининженеринг" и "Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София, Също така в писмо изх. № 1030-40-777#1/29.03.2017 г. и писмо изх. № 1029-40-12024#3/30.03.2017 г. Дирекция "Пенсии" в Централно управление на НОИ сигнализират, че в списъка на рисковите осигурители, от името на които са издавани документи със съмнение за неистинност или е подавана недостоверна информация за Регистъра на осигурените лица са добавени осигурителите "Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София, ДФ "Строймашининженеринг" и СМИ "Строймашремонт" – гр. София. По този повод е издадено разпореждането за спиране на пенсията на К. Видинска. При обжалването му по административен ред разпореждането е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ – Смолян, предмет на оспорване пред съда. Освен изложеното по-горе, в решението е посочено още, че при извършената проверка от длъжностни лица на ТП на НОИ – Смолян по разплащателната документация на АПК – Неделино се установява, че за периода от 1974 – 1991 г. името на К. Видинска се открива в отделни години в тютюнопроизводството. Изведен е извод, че за времето, през което лицето е представило документи за осигурителен стаж от осигурителите "Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София и ДФ "Строймашининженеринг" със съмнения относно тяхната неистинност, името й фигурира в разплащателната документация на АПК –Неделино. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, а именно дали са били налице основания за спиране на изплащането на пенсията и специално основанието по чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1 КСО. Обосновано е приел, че към момента на постановяване на разпореждането и потвърждаването му в рамките на административния контрол, са налице достатъчно доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията по чл. 96, ал. 1 КСО, вкл. релевантната хипотеза на т. 4 – пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Предвид конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на К. Видинска са свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсията поради неяснота относно данните за стажа за конкретните периоди и наличието на основателно съмнение за достоверността на данните в удостоверенията, представени от осигурителите "Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София, и ДФ "Строймашининженеринг". Следователно, правилна е преценката на административния орган и на съда, че е било налице основанието за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Видинска. В касационната жалба се твърди, че административният орган в нарушение на чл. 35 и 36 АПК не е изпълнил задължението си да събере всички доказателства за конкретния случай. Така наведените оплаквания са неоснователни. Анализът на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, приложен във вр. с чл. 95, ал. 2 обосновава извод, че компетентният орган може да постанови спиране на пенсията при установени обстоятелства, предвидени в закона като водещи до прекратяването й. В конкретната хипотеза тези обстоятелства са установени, включително и с образуваното досъдебно производство. Не е необходимо лицето да е привлечено като обвиняем, за да се приложи спиране на пенсията, а само да са установени обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяването й. В тази връзка е неоснователен и доводът за нарушение на чл. 7, ал. 1 АПК (принципът на истинност), т. к. са установени действителни факти, релевантни за случая и въз основа на това е постановено спирането. Не може да се приеме за основателен и доводът за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Издаденият акт не засяга правата и законните интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото за целта изплащането на пенсията да се извършва при осъществяване на предпоставките за възникване на това право. Освен това при отпадане на основанието за спиране (чл. 97 КСО), възстановяването на пенсията се извършва от деня на отпадане на основанието, което е част от нормите, предвидени да защитят правата на засегнатите. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение