Решение № 50 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 430/2009 г.

Решение № 50 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 430/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. А. и М. Г. А., чрез пълномощника им а. Е, против решение № 266 от 8.12.2008 г., постановено по гр. д. № 487 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В., с което е отменено № 72 от 31.12.2008 г. по гр. д. № 424 от 2008 г. на Районен съд В. в частта относно правата в съсобствеността и е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба земеделски имоти са определени, както следва: по 1/3 ид. ч. за Д. Д. М. и Й. Д. Д. и по 1/6 ид. ч. за Н. В. А. и М. Г. А. К. са изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите за наследствения характер на процесните имоти и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване със силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 1175/1995 г. Искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се определят равни права в съсобствеността. Ответниците по касационната жалба Д. Д. М. и Й. Д. Д. оспорват същата, като претендират направените разноски. Съдът е сезиран с предявен от Д. Д. М. и Й. Д. Д., наследници на Д. К. Г. против Н. В. А. и М. Г. А., наследници на Л. К. Т. иск за делба на земеделски имоти, възстановени с решение № 0* от 23.08.2004 г. на ОСЗГ-с. Ново село на името на Д. К. Г. и Л. К. Т., с твърдение, че имотите са били наследени от бащата на наследодателите им К. В. Г., починал 1972 г., който оставил завещание за разполагаемата си 1/3 част в полза на сина си Д. К. Г. Тезата на ответниците по иска е била, че правата в съсобствеността са установени с влязло в сила решение от 20.09.1996 г. по гр. д. № 1* от 1995 г. на Районен съд В., с което е признато за установено по отношение на Д. К. Г., че Л. К. Т. има право да й бъде възстановена собствеността върху э ид. ч. от процесните имоти. Видинският окръжен съд е приел, че имотите са били собственост на общия наследодател К, който се е разпоредил с разполагаемата си 1/3 част от имуществото си с действително завещателно разпореждане в полза на наследодателя на ищците Д. Счетено е, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 1* от 1995 г. на В. районен съд е разгледан спор за материално право и решението има сила на пресъдено нещо само относно обстоятелството, на кои лица следва да се проведе административното производство по възстановяване на собствеността, като с него е следвало да се установи правото на възстановяване в полза на наследниците на К. В. Г., без да се посочват те или техните дялове, поради което липсва сила на пресъдено нещо по отношение дяловете на правоимащите. Изложени са съображения, че липсва пречка да се разреши в делбеното производство спора дали имотите са били на общия наследодател или на наследодателите по коляно, тъй като съдът е орган с универсална компетентност и в мотивите си може да обсъжда всички въпроси относими към предмета на делото. С определение № 626 от 27.07.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС относно преценка силата на пресъдено нещо на съдебното решение, обективирано в диспозитива на същото и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно посочена като т. 1/ поради противоречие с разрешенията в решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр. д. № 717 от 2000 г. на ВКС, I г. о. и решение № 205 от 24.07.2001 г. по гр. д. № 798/2000 г. на ВКС, I г. о. относно допустимостта в делбата да се разглежда спор дали правото на собственост на възстановени земеделски имоти е принадлежало на лицата, на които е възстановено или на техен общ наследодател. Съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС мотивите към съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК (отм.) визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо, а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо. Следователно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се преценява въз основа на обективираната в диспозитива на съдебното решение воля на съда. В настоящия случай към доказателствения материал по делото е приобщено влязло в сила на 17.11.1997 г. съдебно решение от 20.09.1996 г. по гр. д. № 1175/1995 г. на Районен съд В., с което е установено по отношение на Д. К. Г., че Л. К. Т. има право на възстановяване на собствеността върху э ид. ч. от процесните имоти. Съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително както за страните /чиито наследници са съделителите в настоящото производство/, така и за съдилищата и съответно преклудира всички доводи и възражения, касаещи разрешения правен спор независимо дали са били заявени в съдебното производство. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на посоченото решение, признаващо право на възстановяване на собствеността върху процесните имоти на Л. К. Т. в размер на э ид. ч. След като това решение е влязло в сила без правно значение е дали същото е законосъобразно или не /в какъвто смисъл са доводите във възражението на Д. Д. М. и Й. Д. Д., че съдът е следвало да установи, че земите са собственост на общия наследодател К следва да се възстановят на наследниците му и че съдът е надхвърлил правомощията си и в нарушение на закона е определил и с какви по размер дялове тези двама наследници получават земите/. Самото възстановяване на собствеността е извършено с план за земеразделяне с решение № 0* от 23.08.2004 г. на името на Д. К. Г. и на Л. К. Т., което съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС индивидуализира обекта на собственост и има конститутивно действие, а следователно от този момент може да се легитимира собствеността върху имотите и същите могат да бъдат предмет на съдебна делба. В делбеното производство съдът е длъжен да се съобрази както с индивидуализацията на делбените имоти съобразно решението на органа по поземлена собственост, така и с лицата, легитимиращи се като собственици с това решение. Изложеното следва от факта, че спорът в чие лице следва да се осъществи възстановяването на собствеността, с оглед на обстоятелството на кого е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяване, одържавяване или отнемане на земеделските земи, съставлява спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в резултат на изхода от който следва да се постанови конститутивния по своя характер стабилен индивидуален административен акт на органа на поземлената собственост, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи. Съгласно т. 3 на ППВС 7/74 г. съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове, а следователно правилна е практиката по решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр. д. № 717 от 2000 г. на ВКС, I г. о. и решение № 205 от 24.07.2001 г. по гр. д. № 798/2000 г. на ВКС, I г. о., че е недопустимо в делбеното производство да се разглеждат спорове за материално право, т. е. в чие лице следва да се възстанови собствеността върху имоти, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ. В настоящия случай собствеността е възстановена в лицето на Д. К. Г. и Л. К. Т., като равните им права в съсобствеността са установени със сила на пресъдено нещо с решението по гр. д. № 1175/1995 г. на Районен съд В., което преклудира доводите на Д. Д. М. и Й. Д. Д. за наследствения характер на имотите от К. Г. и позоваването на завещателно разпореждане от същия в полза на Д. К. Г. и с решението на ОСЗГ - с. Ново село о. 08.2004 г. Ищците са наследници на Д. К. Г., поч. 26.10.2002 г., а ответниците - на Л. К. Т., поч. 27.03.2002 г., като наследяват при равни права или всеки от съделителите притежава по ь ид. ч. от процесните имоти. В обобщение въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което правата на страните в съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти се определят на по ь ид. ч. за всеки. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение