Решение № 2741 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Русе, представлявана от кмета П. М., срещу Решение 1412/26.04.2024 г., постановено по адм. д. 145/2024 год. по описа на Административен съд- Русе, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу част от Комплексно разрешително 181-Н2/2024 г., а именно: Условие 11 Управление на отпадъците, т.11.2. Приемане на отпадъци за третиране, на издадено на оператора на Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, прието с Решение 181-Н2-ИО/2024 г., издадено от изп.дл.директор на Изпълнителна агенция по околна среда. В касационната жалба се оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, като съдът да се произнесе по същество и измени и допълни Условие 11 Управление на отпадъците, т.11.2. Приемане на отпадъци за третиране, на издадено на оператора на Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, прието с Решение 181-Н2-ИО/2024 г. на ИАОС, включвайки отпадъци с код и наименование, с цел тяхното обезвреждане, 20 03 01- смесени битови отпадъци, 20 01 10-облекла, 20 01 11- текстилни материали и 20 01 38- дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37, които да се приемат до 01.01.2030 г. В условията на алтернативност искането е съдът да изпрати преписката на компетентния орган- ИАОС, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК. Ответникът- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за правната помощ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че с писмо с изх. 15-38-11/22.11.2022 г., кметът на Община Русе е депозирал до изп.дл. изпълнителен директор на ИАОС, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗООС, заявление за издаване на комплексно разрешително (КР) за обект Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан. От своя страна, изп.дл. изпълнителен директор на ИАОС е уведомил директора на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)- Русе и директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР) относно необходимостта от извършване на проверка на съдържанието и формата на заявление за издаване на ново КР на оператор Община Русе за депото, съгласно Приложение 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР), като е указано, че писменото становище следва да се изготви съгласно приложен образец. В отговор на това искане, директорът на РИОСВ- Русе е изпратил становище, като е посочил, че информацията в подаденото заявление съответства на наличната информация в РИОСВ- Русе и е в пряка връзка с проведени процедури по реда на Глава шеста от ЗООС. Уточнено е, че за депото е проведена процедура по Оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), финализирана с Решение по ОВОС 42-10/2000 г. на министъра на околната среда и водите, с което се създават условия за контролирано обезвреждане на битови, производствени, строителни и опасни отпадъци. Посочено е още, че към момента депото се експлоатира с оператор Берус ООД по силата на КР 181-Н1/2010 г. Разгледани са и промените, за които операторът кандидатства, включващи изменение и допълнение на параметри и дейности от обхвата на комплексното разрешително от 2010 г. и е направене извод, че така заявените промени изискват издаване на ново КР. Директорът на БДДР е изразил становище както за повърхностни, така и за подземни води. Дадени са указания какви корекции следва да бъдат направени в подаденото заявление. Изразено е принципно становище, че заявлението отговаря на нормативните изисквания. С писмо от 31.03.2023 г., изп.дл. изпълнителен директор на ИАОС е уведомил заявителя, директора на РИОСВ Русе и директора на БДДР, че на основание чл. 122а, ал. 2 от ЗООС подаденото заявление е необходимо да бъде допълнено с информация, която е представена в писмото, в едномесечен срок, при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 2 от НУРИКР. В указанията към писмото е посочено, че анаеробната инсталация не е предмет на провежданата процедура, както не е предмет и изграждането на две нови клетки за неопасни и за опасни отпадъци. Представен е кратък преглед на основното замърсяване на околната среда относно отпадъците и отпадъчните води. За всяка част от посочената информация, подлежаща на оценка, са дадени конкретни указания. В т. 7.2. Приемане и третиране на отпадъци, т. 1 изрично са посочени кодове на отпадъци, които предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба 6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба 6) следва да бъдат премахнати от заявлението, защото няма да бъдат разрешени за приемане с цел последващо обезвреждане чрез депониране. Община Русе, в писмо от 03.05.2023 г., представя допълнено заявление за издаване на КР и съответните приложения. С писмо от 30.05.2023 г., административният орган е уведомил кмета на общината, че следва да се публикува съобщение на интернет страницата и цялата документация във връзка със заявлението следва да е на разположение на заинтересовани лица и организации; уведомени са и директорите на РИОСВ- Русе и БДДР, че започва процедура по издаването на ново комплексно разрешително на оператор Община Русе. От общината е изискана и допълнителна информация, свързана с издаването на КР. Такава е представена, а кметът на Община Русе е уведомил органа, че за периода на осигурен достъп до документацията по заявлението за издаване на ново КР за експлоатация на депото, публикувано на официалната интернет страница на община Русе, не са постъпили забележки, разяснения и възражения. Във връзка с чл. 122а, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗООС, на интернет страницата на общината е публикувано съобщение по приложен образец, като е осигурен достъп на заинтересованите лица и организации в периода 08.09.2023 г. - 21.09.2023 г. до информацията, изпратена на електронен носител. Не са получени становища, възражения и забележки. Административният орган е поискал информация от изпълнителния директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) дали Община Русе има задължения, като е установено, че такива не са налице. Взети са становища от директорите на РИОСВ- Русе и БДДР дали е необходимо провеждане на процедура по Глава 6 от ЗООС относно заявената промяна в отвеждането на инфилтрат, формиран територията на депото чрез колектор на Дунарит АД в канализационната система на гр. Русе и дали това е допустимо, ако се съобрази факта, че тези води се пречистват единствено механично и фотохимично в локална пречиствателна станция за отпадни води без да е предвидено биологично стъпало. В заключение на директора на РИОСВ- Русе е посочено, че не е необходимо извършването на ОВОС по предложения проект като са посочени четири вида потоци отпадни води, които се формират вследствие на експлоатация на депото; необходимо е обаче да се направи изменение на стойностите на максимално допустимите концентрации на определените показатели в КР за смесен поток отпадни води. Директорът на БДДР е представил отговор, в който изразява становище по представения проект на КР и техническа оценка. Направен е извод, че предложеният проект отговаря на изискванията на НУРИКР като са изложени подробни мотиви във връзка с направените корекции, които са били изискани с писмо от 21.12.2022 г. В заключение, предложеният проект е съгласуван. След още необходими действия по процедурата, ИАОС е изпратила до заявителя проект на КР след отразяване на получената допълнителна информация от общината. След проведеното административно производство, изп.дл. изпълнителен директор на ИАОС е постановил Решение 181-Н2-И0-А0/12.01. 2024 г. С решението, на основание чл. 120, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 2 от ЗООС и чл. 11, ал. 1 от НУРИКР, административният орган е издал комплексно разрешително на Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, с местоположение на площадката гр. Русе, местност Слатина N° 52, Регистрационен 181-Н2/2024 г. и оператор Община Русе. Предмет на спора по жалбата на Община Русе, след направените уточнения, е Решение 181-Н2-ИО/2024, издадено от изп.дл. изпълнителен директор на ИАОС в частта му относно списъка на отпадъците, подлежащи на третиране, включен в Условие 11 Управление на отпадъците, в което не са включени следните кодове отпадъци: 20 01 10-облекла, 20 01 11- текстилни материали, 20 01 38- дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37 и 20 03 01- смесени битови отпадъци. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция, поради което и не следва да се преповтаря изцяло. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, като не са установени нарушения във формата, която отговаря на изискванията, определени с Приложение 3 към чл.9, ал.1 от НУРИКР, не се установяват и съществени нарушения на процесуалните правила. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 39 от ДР на Закона за опазване на околната среда, комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗООС, изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по Приложение 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения - чл. 117, ал. 2 от ЗООС. Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Дейността, извършвана от община Русе като оператор на Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан попада в т. 5.4 от Приложение 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС - депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т. за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т., с изключение на депата за инертни отпадъци. Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проведени са посочените в чл. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни етапи. Налице е надлежно сезиране с искане за издаване на КР, получени са становища по чл. 6, ал. 2 НУРИКР от РИОСВ- Русе и БДДР. В изпълнение на дадени от изпълнителния директор на ИАОС указания, съгласно чл. 122а, ал. 2 ЗООС, операторът е допълнил подаденото заявление за издаване на КР. Спазени са и разпоредбите на чл. 122а, ал. 5 ЗООС и чл. 7, ал. 3 ал. 5 НУРИКР, като на заинтересованите лица е осигурен при равнопоставеност достъп до заявлението. Изготвен е проект на КР, който е съгласуван с РИОСВ- Русе и БДДР, без забележки, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 4 НУРИКР. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗООС и НУРИКР. Правилни са изводите на решаващия съд относно съответствие на оспорения пред него административен акт с разпоредбите на материалния закон. Във връзка с релевираните в касационната жалба оплаквания следва да се посочи, че изводът на съда относно приложимите материалноправни норми, който не кореспондира с чл. 13, ал.1 т. 8 от Наредба 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба 6), която действа от 01.01.2030 г., е правилен. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба 6, разделно събирани битови отпадъци, каквито се явяват оспорваните отпадъци с кодове и наименования 20 01 10 - облекла; 20 01 11 - текстилни материали; 20 01 38 - дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37, не се допускат за депониране, тъй като следва да се предават за рециклиране или друго оползотворяване на юридически лица, извършващи съответните дейности и само в случай, че това е невъзможно, задължително следва да бъдат предварително третирани преди предаването им за обезвреждането чрез депониране, т.е. за тези кодове отпадъци следва да се спазва йерархията (приоритетен ред) за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и при спазване на изискванията на чл. 1, ал. 3 от същия закон. В унисон с нормите в закона са и разпоредбите в Наредба 6 относно приемането на отпадъци в депата, като в съответствие с основния принцип, залегнал в чл. 38, ал. 1, на депата се приемат само предварително третирани отпадъци. Това, в случая, се отнася и за четирите упоменати по- горе спорни отпадъци, като специално смесените битови отпадъци следва да бъдат задължително сепарирани. Единствените изключения от това правило са предвидени в чл.38, ал.2 от Наредба 6 и са : 1/инертни отпадъци, чието предварително третиране е технически невъзможно и 2/други видове отпадъци, когато притежателят на отпадъците представи доказателства, че предварителното третиране няма да допринесе съществено за намаляване количеството или опасните свойства на отпадъците, за намаляване на риска за човешкото здраве или ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, причинени от депонирането на отпадъците през целия жизнен цикъл на депото. Отпадъците, които общината иска да бъдат включени в комплексното разрешително не попадат сред изключенията. Разпоредбата на чл. 1З, ал. 1.т. 8 от Наредба 6, на която се позовава общината посочва, че не се допуска депонирането на: всички битови отпадъци, годни за рециклиране или друго оползотворяване, с изключение на отпадъци, за които депонирането дава най- благоприятни за околната среда резултати в съответствие с йерархията при управление на отпадъците, която влиза в сила от 01.01.2030 г. (ДВ, бр. 36/01.05.2021 г.). Същественият за решаването на спора момент е, че съгл. чл.39, ал.1 Наредба 6, при експлоатацията на депата за отпадъци операторът извършва контрол на вида и състава на постъпващите за обезвреждане отпадъци и най- вече следи за изпълнение на изискването по чл. 38 за предварително третиране на отпадъците преди тяхното депониране. Ето защо задължението за предварително третиране на отпадъците е основно задължение на оператора на депото и отклонение от това задължение не е предвидено в посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл.38 от Наредба 6, която се намира в раздел III Изисквания към експлоатацията на депата за отпадъци пряко кореспондира и с определението в § 1. т. 6 от ДР на ЗУО, според което депониране на отпадъци" е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години - за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година - за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда. От това обстоятелство следва извода, че смесените битови отпадъци с код 20 03 01, преди да бъдат приети за депониране, задължително трябва да бъдат предварително третирани, т.е. в случая няма как да бъдат депонирани, защото не са предварително третирани. Правилни са изводите на съда и относно съответствието на чл.38 с правото на Европейския съюз, тъй като по съществото си разпоредбата представлява транспониране на чл.6, буква А от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. Относно направеното имплицитно възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е правилен и обоснован. Съдебното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно, като постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, а също и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, съдът намира, че следва да се осъди касатора да заплати претендираните от Изпълнителна агенция по околна среда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.143, ал.3 АПК, вр.с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,