Решение № 3469 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2015 г.

Решение № 3469 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян против решение № 7 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 263/2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № 1491/3.09.2014 г. на същия административен орган, с която на Ивайло Славчев Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Стоянов против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Смолян е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставено в сила, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетите от съдебния състав. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Аргументирано е и заключението за налагане на наказанието при спазване на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят представя писмени обяснения относно нарушението, за което по-късно му е наложено наказание, като същите са обективирани във възражение вх. № 24895 от 8.07.2014 г. и сведение рег. № 18155 от 13.05.2014 г., адресирани до дисциплинарно наказващия орган. Тези обяснения са приети и са взети предвид от последния преди налагане на дисциплинарното наказание, както е видно от отбелязването в административния акт. Ето защо следва да се приеме, че процедурата по налагане на наказание в тази част е спазена и правото на защита на служителя не е нарушено, а съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание от датата на откриването му, обаче не намират опора в нормативната уредба и не се обосновават от събраните доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай двумесечният срок за налагане на наказание е спазен, тъй като всички материали по преписката са представени на дисциплинарно наказващия орган на 11.07.2014, когато е постъпило и становището на дисциплинарно-разследващата комисия (становище рег. № 16469/11.07.2014 г.), а заповедта е издадена на 3.09.2014 г. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за налагане на наказание поради нейната незаконосъобразност е правилен и се споделя от настоящата инстанция, като изводите на съдебния състав в този смисъл следва да бъдат допълнени със съображения за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Последният е наказан за това, че като председател на комисия за извършване на охранителни обследвания в обекти на РДГП - Смолян през 2014 г., назначена със заповед № 377 от 11.03.2014 г. лошо е изпълнил последната заповед, тъй като ръководената от него комисия не е извършила дейност по охранително обследване на помещение, от което по-късно е констатирана липса на веществени доказателства. По делото е установено, че в изпълнение на цитираната по - горе заповед комисията, ръководена от Стоянов извършва охранително обследване на Гранично полицейско управление - Петрич, което се намира в гр. Петрич и се състои от 22 монолитни и масивни постройки. За обследването е съставен протокол от 16.04.2014 г., подписан от Стоянов, в който подробно е описана административната сграда на управлението по етажи и помещения, изброени са помещенията за задържани лица, складовете, другите сгради в обекта, посочени са уязвимите места, възможните опасности, персонала и физическата защита, сигнално - охранителната, известителна и телевизионна техники, охранителното осветление, комуникационните средства и системата за пожарна безопасност. В раздел ХII на протокола са изложени констатациите на комисията, включващи оценка на риска, анализ на защитата и са дадени препоръки за отстраняване на пропуските (раздел ХV от протокола). При тези факти следва да се приеме, че заповед № 377/11.03.2014 г. е изпълнена и от страна на Стоянов не е допуснато нарушение на служебната дисциплина. Липсват доказателства, които да установяват, че помещението, от което около месец по-късно са изчезнали веществени доказателства, не фигурира в протокола на комисията. Както се посочи административната сграда на ГПУ - Петрич е подробно обследвана и описана в протокола на комисията, на която Стоянов е председател. Именно в тази сграда се намира помещението, определено за съхраняване на веществени доказателства със заповед № 517/1.11.2012 г. Обстоятелството, че помещението не фигурира в протокола като "бивша ротна канцелария в западнато крило, първи етаж в административната сграда на ГПУ - Петрич" не променя горния извод, тъй като в протокола (раздел IV, зона А) са описани канцелариите в западното крило на административната сграда и склад на група "Логистика", като на стр. 5 от протокола е посочено, че в складовете на група "Логистика" се съхраняват веществени доказателства. В протокола помещенията в сградите на ГПУ - Петрич са изброени и някои са индивидуализирани със звената, на които са предоставени за ползване, но нито едно помещение не е описано в детайли. Поради това и с оглед липсата на нормативи (такива не са представени от дисциплинарно наказващия орган), които да задължават комисията, която провежда обследването да опише всяко помещение поотделно, следва да се приеме, че заповед № 377/1.11.2014 г. е изпълнена в съответствие с изискванията. Ето защо от страна на Стоянов не е допуснато нарушение на служебната дисциплина и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че крайният извод на състава на Административен съд - Смолян за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон и нейната отмяна следва да бъде споделен, а постановеното в този смисъл решение е в съответствие със закона и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,