Решение № 5414 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2015 г.

Решение № 5414 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол против решение № 2026/27.11.2014 г. по адм. д. № 1709/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Хелио-тур-с" АД, гр. София, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на "Хелио-тур-с" АД, заповед № 8-Z-595/21.05.2013 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "дървено бунгало" в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67800.54.33, идентичен с ПИ № 10056 по кадастралната карта на м. "Мапи", землище на гр. Созопол. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че бунгалото не е прикрепено трайно към земята и не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Решението е неправилно: С влязло в сила решение по адм. д. № 1035/2010 г. е отречен характерът на процесното бунгало като преместваем обект. Настоящата инстанция намира, че по принцип за характера на един обект като преместваем такъв или строеж следва да се съди по неговото предназначение. Процесното бунгало не е обект за търговия, обслужваща дейност или увеселителен обект. В случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Строеж е всяка надземна сграда, постройка, пристройка, която трайно променя статута на земята и тя не се ползва по предназначение. Процесното бунгало се намира в земеделска земя, не е такова за земеделски инвентар и се е ползвало за пребиваване, което го характеризира като строеж пета категория. Спрямо този строеж не са налице строителни книжа. Ирелевантно е дали за това бунгало има издадено строително разрешение по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) Дори да се обхваща от такова строително разрешение, то е с временен характер и впоследствие поради липсата на градоустройствен статут, подлежи на премахване. Такъв статут е невъзможен спрямо процесното бунгало поради местонахождението му в имот - частна собственост, поради което подлежи на премахване като изграден без строителни книжа. Липсата им сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Строежът не е и търпим, тъй като е извън границите както на общ, така и на подробен устройствен план. Налице е само проект за ОУП. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е приета незаконосъобразност на обжалваната заповед, е в противоречие с материалния закон. Като такова същото следва да се отмени. Оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,