Решение № 10938 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2015 г.

Решение № 10938 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б. Т." ЕООД, гр. С. Загора, чрез адв. Р., против решение № 887/4.05.2015 г. по адм. д. № 2514/2014 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на "Б. Т." ЕООД срещу РА № 241400731/28.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 764/5.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1803,35 лв. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, неправилност като постановено в нарушение на закона и несъобразено с фактическите обстоятелства. Твърди се въвеждането на задължения на получателя на доставки, надхвърлящи изискванията по общностното право и практиката на Съда на Европейския съюз. Касаторът намира за неправилно санкционирането на получателя по доставките с лишаване от право на данъчен кредит, за обстоятелства, за които не знае и не е бил задължен от закона да знае. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., чрез гл. юрк. К.-Д., в писмени становища, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила по изложени съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА с установени задължения по ЗДДС в размер на 31 935,20 лв. и лихви - 3 669,26 лв. в резултат от непризнат данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "НИК 11722" ЕООД издадени д. п. м. 11.12 г., м. 12.12 г. и м. 01.13 г. с предмет, съответно "Съгласно договор за абонаментно комплексно обслужване на товарни автомобили", "Съгласно договор за комплексно обслужване на камиони", "Съгласно договор", от "М. Ф. Г." ЕООД по 2 бр. фактури от д. п. м. 04.2013 г. с предмет 61 бр. гуми за товарни автомобили и от "В. Л." ЕООД 2 бр. фактури от д. п. м. 07.13 г. и м. 08.13 г. с предмет 54 бр. гуми и 4 бр. джанти за товарни автомобили. Основанието за отказ е при липса на предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, поради недоказани реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. С обосновката за недоказани реални доставки е преобразуван финансовия резултат за 2012 г. по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, и е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 6120 лв. ведно със съответстващите лихви за забава в размер на 720,62 лв. 1/ По отношение установените с РА задължения по ЗДДС: Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения срещу РА, ангажираните доказателства и съдебно-счетоводна експертиза. Направен е подробен анализ по доставчици на издадените от тях фактури, както и на представени от жалбоподателя доказателства. Обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени при жалбоподателя е съобразено от ревизията, но то не е достатъчно да обоснове извода, че са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги. Не са представени доказателства за безспорна установеност, че фактурите отразяват реално осъществени доставки на стоки и услуги. Във всеки случай правото на данъчен кредит следва да бъде преценявано конкретно, съобразно събраните доказателства и установените факти, както е процедирал първоинстанционният съд. Видно от първоинстанционното решение съдът е изложил подробно не само фактически установеното, но и подробно е мотивирал изводите за нереалност на доставките и законосъобразност на постановения с РА отказ да се признае право на данъчен кредит по процесните фактури. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че отказът на данъчен кредит е по неправилно вменена отговорност на получателя за действия на доставчика. Съдът е изследвал всички доказателства, представени от жалбоподателя както в хода на административния, така и в хода на съдебния процес. О. е съдържанието на фактурите, на договорите сключени между РЛ и "НИК 11722" ЕООД, които са с общ характер, не съдържат уточнения относно цена и място и начин на осъществяване на доставките. Представените приемо-предавателни протоколи подписани с доставчиците на стоки "М. Ф. Г." ЕООД и "В. Л." ЕООД също не съдържат относимите към спора данни. Ревизираното лице не представя доказателства как са транспортирани гумите, не са представени пътни листове, данни за разход на гориво, в случай, че транспортът е извършен от самото ревизирано лице, или фактура и товарителница, в случай, че транспортът е извършен от трето лице. В приемо-предавателните протоколи по фактурите издадени от "В. Л." ЕООД е отбелязано, че лицето, предало стоките е Н. М. - служител на последния, но такъв човек никога не е работил в това дружество. Предвид горното, правилно е прието, че протоколите са съставени формално, съдържат непълни данни и не доказват фактическото предаване на стоките. Съгласно практиката на СЕС - решение по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в случая в условията на пълно насрещно доказване, жалбоподателят не е успял да удостовери в хода на процеса, че е получил изпълнението съответно предаването на фактурираните услуги и стоки, именно директно от "НИК 11722" ЕООД, "М. Ф. Г." ЕООД и "В. Л." ЕООД. Решаващият съдебен състав е изследвал в рамките на спора по делото дали фактурите отразяват извършени доставки, като за тази цел е взел предвид всички обстоятелства, които в случая са останали недоказани. След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то следва да притежава доказателства относно реалността на доставката и изпълнението й от издателя на фактурата. Предвид фактите и доказателствата по настоящия спор, след като жалбоподателят твърди, че в негова полза са престирани услуги от "НИК 11722" ЕООД и са предадени стоки от "М. Ф. Г." ЕООД и "В. Л." ЕООД, при недоказване на реалното им осъществяване, каквато е неговата тежест за доказване, не може да претендира право на ДК. Съставянето на документи, които не отразяват реални стопански операции следва да се приеме като злоупотреба с право от страна на самото ревизирано лице по смисъла на практиката на СЕС, съобразена и в практиката на Върховния административен съд. Жалбоподателят, въпреки даденото му указание да докаже предпоставките за ползване на ДК по издадените му от лицата, за които твърди, че са доставчици данъчни документи, не е представил доказателства в тази насока в хода на оспорване на РА, които да обосноват извод за реалност на получените доставки на стоки и услуги, поради което при наличие на предпоставки за отказ на право на ДК, визирани в чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - отказ на право на ДК поради неправомерното му начисляване, жалбата е неоснователна в тази си част, както правилно е приел съдът и е потвърдил РА като законосъобразен. 2/ По отношение определените задължения по ЗКПО: Установените задължения по ЗКПО са свързани с преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи по процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит с твърдение за неотразяващи реални стопански операции. Мотивите изложени от съда по ЗДДС са относими и към изводите за законосъобразност на РА в тази част и с установени задължения по ЗКПО, поради което решението и в тази част е правилно. Данъчният орган с мотивите на РА по ЗДДС, е извършил корекции на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2012 г. Съгласно цитираната разпоредба от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводното отчитане на разходите се признава само след като се докаже, че съответният разход действително е осъществен и информацията в издадената фактура е вярна. Това в процесния случай жалбоподателят не е успял да докаже и правилно е прието от съда, че в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи по фактурите, по които не е признат ДК с доводи за нереалност на отразените във фактурите стопански операции, РА е законосъобразен и жалбата като неоснователна и в тази част, е отхвърлена. Увеличението на финансовия резултат за 2012 г. със стойността по фактурите, неотразяващи реални стопански операции, е законосъобразно. С оглед на тази фактическа обстановка, безспорно установена в производството пред първоинстанционния съд, правилно на основание чл. 68 и чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е потвърден както отказът на данъчен кредит по РА, така и установените във връзка със същите фактури, задължения по ЗКПО. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 353 лв. съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представено писмено становище по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение.