Решение № 15611 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2017 г.

Решение № 15611 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП В., срещу решение № 1174/29.06.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1155/2017 г. по описа на същия съд. С решението е отменена Заповед № 16-210699/29.08.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "д" от ЗДДС на "М. Е." ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект "снек-бар", находящ се в гр. В., к. к. "Ч.", м. "Кабакум", за срок от 15 дни. В касационната жалба се съдържат доводи за материална незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на закона, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди като законосъобразна заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. Ответникът по касационната жалба - "М. Е." ЕООД, редовно призован, не се представлява. На 28.08.2017 г. е постъпил писмен отговор от "М. Е." ЕООД, в който са изложени доводи за неоснователност на КЖ, както и е формулирана претенция за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, КЖ е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е била Заповед № 16-210699/29.08.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "д" от ЗДДС на "М. Е." ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект "снек-бар", находящ се в гр. В., к. к. "Ч.", м. "Кабакум", за срок от 15 дни. Административният съд е отменил заповедта за налагане на ПАМ, мотивирайки се, че определеният размер на наложената мярка е прекомерен, при установени само смекчаващи отговорността обстоятелства и при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства. Наред с това е приел, че оспореният акт е издаден при превратно упражняване на власт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Принудителната административна мярка е наложена при осъществен състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, защото при проверка на 05.08.2016 г. в "снек-бар" в м. Кабакум, гр. В., стопанисван от "М. Е." ЕООД, е установено, че свидетелството за регистрация на един от петте фискални устройства не се съхранява в обекта. Следва да се отбележи, че на 15.08.2016 г. /л. 18/ представляващият дружеството П. Г. е представила в ТД на НАП - В. свидетелството за регистрация на ФУ, индивидуален номер DY345637 и памет 36436437, което е от 2013 г. Заповедта за налагане на ПАМ е от 29.08.2016 г. и независимо от това, че директорът на ТД на НАП е разполагал със свидетелството за регистрация, цитирания факт не е отразен в заповедта. Административния съд обосновано е приел също така, че определеният от органа срок на мярката /15 дни/ е прекомерен. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, вкл. съответствие с целта на закона /т. 5/. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от АПК изисква административните актове да се издават за целите на закона, а чл. 6 - спазването на принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Не може да се приеме, че с налагането на ПАМ за срок от 15 дни ще се предотврати настъпването на други вредни последици, тъй като не е изяснено какви ще бъдат те. Превантивното /предупредително/ действие се постига и чрез наложената с НП имуществена санкция. С налагането на ПАМ въпреки доказателствата за налично ФУ, се причиняват вреди, несъобразени с търсената цел и в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК при определяне на срока на запечатване. Предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Съгласно текста на чл. 22 ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за отстраняване и предотвратяване на вредните последици. В обсъждания казус административното нарушение е преустановено и вредни последици към датата на издаване заповедтта за налагане на ПАМ не са настъпили. Не е засегнат държавния бюджет, не са настъпили други значителни или труднопоправими вреди. С оглед на това, решението на АДмС-В. трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на разноските. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,