Решение № 3445 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2014 г.

Решение № 3445 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 590/14.03.2014 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, ХХI състав, постановено по адм. д. № 3303 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 081204412/04.03.2013 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 285/15.08.2013 г. на Директор Д-я "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който на "Грийн енд Ойл" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на ВОД и на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 342 975.67 лв. и лихви за забава в размер на 57 966.94 лв.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът - "Грийн енд Ойл" ЕООД, чрез адв. Русков оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователно и да бъде оставено в сила решението на административния съд. Подробни съображения развива в писмени отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Ревизионен акт № 081204412/04.03.2013 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 285/15.08.2013 г. на Директор Д-я "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който на "Грийн енд Ойл" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на ВОД и на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 342 975.67 лв. и лихви за забава в размер на 57 966.94 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел следното:

1. Относно декларираният от дружеството ВОД към "Life Metal Trading" SRL Румъния - съдът е обсъдил приложените по делото доказателства - договори, съпроводителни документи към фактурите, документи във връзка с извършени насрещни проверки на фирмите транспортирали стоките до Румъния, както и заключението на ССЕ. Обсъдил е подробно в мотивите възраженията на страните. Приел е, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, като при съставянето на данъчните си документи е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. Приел е, че декларираните ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което РЛ не дължи ДДС за тези доставки, които съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС са облагаеми с нулева ставка.

1. Относно непризнат ДК по фактури, издадени от "Растителна защита-Гочев" ЕООД - съдът е обсъдил представените по делото доказателства, в това число и заключението на ССЕ и е приел за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки на царевица, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникналото в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА.

Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Въз основа на установената по делото в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че ревизираното дружество е осъществило ВОД с получател "Life Metal Trading" SRL Румъния.

От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - "Грийн енд Ойл" ЕООД към "Life Metal Trading" SRL Румъния - получател по доставките, което е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Румъния и е с валиден идентификационен номер към съответните дати на данъчните събития. Стоките, предмет на доставките са предадени от дружеството на превозвачи. С предаването за превоз на съответните количества стоки, подробно индивидуализирани в международните товарителници (CMR) е прехвърлена собствеността върху селскостопанските култури, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Както правилно е приел съдът, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата има определени реквизити, които в някои случаи са разширени съгласно т. 2 от разпоредбата. Непълнотата на някои от тези реквизити не налага на извода за липса на осъществен транспорт, а е основание за ангажиране на отговорността на изпращача - чл. 7, § 1 и § 3 от Конвенцията. Необосновано касаторът твърди, че поради непредставяне на пътни листа и тахошайби от страна на превозвачите не се установявало фактическото напускане на зърното от територията на страната. Такива документи не се изискват съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" и б. от ППЗДДС / в приложимата редакция/. Не се изискват също така кантарни бележки или експедиционни бележки във връзка с натоварване и разтоварване на стоките. Товарителницата е подписана и подпечатана от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като непосочването на мястото на разтоварване в кл. 24, не ги прави недостоверни, както правилно приел съдът. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници, както неправилно е приел съда.

В случая безспорно се установява, че дружеството е представило необходимите документи доказващи наличието на ВОД - договори за доставка на зърно, фактури, документи за получени плащания по банков път от румънското дружество, потвърждения, издадени от "Life Metal Trading" SRL и CMR товарителници, които са подписани от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, и от превозвача. Румънското дружество е декларирало ВОП на процесните стоки от българското дружество. Наред с това вещото лице е установило пълна съпоставимост на стоките по вид /слънчоглед и царевица/ и количество, предмет на фактурите издадени от "Life Metal Trading" SRL и стоките посочени като превозени до територията на Р. Румъния по ЧМР и потвърдени като приети с потвърждения по чл. 45 от ППЗДДС. Следва да се отбележи, че липсата на данни на "Гранична полиция" за преминаване на част от транспортните средства посочени в товарителниците не може да се приеме за безусловен източник на търсената информация, тъй като в условията на свободно движение на стоки между държавите-членки в Европейския съюз, регистрирането на пътните превозни средства не е задължително условие за преминаването им, предвид фикцията за липса на граници между държавите в Съюза.

От изложеното следва, че декларираните от "Грийн енд Ойл" ЕООД ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което дружеството не дължи ДДС за тези доставки.

Относно реалността на доставките на царевица - съдът е анализирал подробно в мотивите на решението разпоредбите на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и правилно е приел, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит на РЛ по фактурите, издадени от "Растителна защита - Гочев" ЕООД. Този извод е обоснован предвид наличието на договор, приемо-предавателен протокол, пътно -прехвърлителни разписки, удостоверяващи прехвърляне на право на собственост на стоките от доставчика към получателя, извършени разходи за транспорт, данни за заприхождаване на 223.480, т. царевица по стоковите сметки на ДЗЛ, както и плащане по банков път. Безспорно е установена и последващата реализация на стоките. В същия смисъл е и заключението на ССЕ. Основателно е прието от съда, че произхода на стоките не е предвиден като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не води до извод за липса на доставка. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено.

Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд, правилно е приел, че е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури.

Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,