Решение № 160 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2016 г.

Решение № 160 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 16393/09.12.2015 г., подадена от А. К. Н., чрез пълномощника му адвокат Е. В. Д., против решение № 1993/13.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав, постановено по в. гр. д. № 1318/2015 г., с което се отменя решение № 19114/15.12.2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I-7 състав, постановено по гр. д. № 2204/2011 г. по описа на същия съд и вместо него е постановено: отхвърля предявеният от А. К. Н. срещу [фирма], С. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за премахване на частта от строежа и поставената от него временна строителна ограда, изградена от метални колове, навлизаща в УПИ IХ-741 и УПИ V-176 в кв. 47 по регулационния план на м. "О. к." от 2001 г., като недоказан. Ответникът по касационната жалба [фирма], С., чрез пълномощника си адвокат Т., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, като се иска неговата отмяна. С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал, че не се спори между страните и се установява: съответно за ищеца А. Н., който по силата на извършено дарение, обективирано с нотариален акт№ 166/1997 г., направено в негова полза от К. З., е придобил правото на собственост върху недвижим имот: празно дворно място с площ от 1770 кв. м, съставляващо имот пл. № 1-а от кв. 6 по действащия към 1997 г. план на [населено място], жк "О. К.", а по отношение на ответника [фирма], С. се установява от представения Договор № 225-01/19.05.2004 г. за продажба на общински нежилищен имот на търг с явно наддаване, че ответното дружество е закупило от Столична община следния имот: УПИ 1-1167, кв. 47,м. "О. к", С. с площ 2930 кв. м, ведно със сградата /незавършено строителство-сграда за поща и трафопост и друг строеж/, с разгъната застроена площ от 4275 кв. м, в това число и сутерен. Съдът е отчел по заключението на вещото лице Р. П., че имотите на ищеца и на ответното дружество, описани по действащите планове към момента на придобиването им не граничат помежду си, като за процесните терени е имало три регулационни плана, съответно от 1943 г., 1977 г. и 2001 г., като според предвижданията на последния от 2001 г. върху по-голямата част от бившия имот в кв. 6 /собствен на ищеца/ са били образуван два парцела IХ-741 и V-176 в нов кв. 47 по плана на м. "О. К.", като няма данни за уредени регулационни сметки за горепосочените два УПИ по плана от 2001 г., и според заключението и приложените към същото скици, строежът изграден в имота на ответника не навлиза в бившия имот 1-а в кв. 6 по стария регулационен план от 1997 г., с нанасяне на кадастралните му граници след реституция, съгласно влязлата в сила заповед № РД-09-82/22.03.1995 г., но металната ограда около строежа, изградена от метални колове и поцинкована ламарина, навлиза в границите на този имот на площ от 74 кв. м. В тази връзка съдът е посочил, че е спорен въпросът дали счита приложена регулацията, одобрена с Решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г., Заповед № РД-09-22/24.01.2027 г., съобразно която строежа на ответника нарушава правото на собственост на ищеца, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи прилагането на регулацията. След анализ на доказателствата по делото, съдът е приел, че липсват доказателства по делото за прилагането на плана, одобрен с горепосочената заповед на СОС по протокол № 32/10.12.2001 г., което съгласно предвидените в § 6 от ПЗР на ЗУТ, след изтичане на предвидените в последната срокове отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове. Съдът е стигнал до извода, че ищецът не е установил правото си на собственост върху имоти УПИ V-176 и IХ-741,които се засягат от действията на ответника, поради което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен. С определение № 342 от 3.08.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от А. К. Н. срещу [фирма], С., иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на поставената около строежа временна строителна ограда, изградена от метални колове и поцинкована ламарина, навлизаща в УПИ IХ-741 и УПИ V-176 в кв. 47 по регулационния план на м. "О. к." от 2001 г., по процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички възражения на страните и доказателствата по делото, в това число и изслушаните и приети съдебно-технически експертизи, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС, съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото. В този смисъл са дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV го, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед на това разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, обжалваното решение, относно спорните факти, свързани с местоположението на изградената метална ограда и дали същата навлиза в имота на ищците, свързано с регулационното положение на процесните имоти, съобразно данните по заключението на съдебно-техническите експертизи по делото, е неправилно. С исковата си молба, ищецът А. К. Н., твърди, че е собственик по силата на нотариален акт № 166 от 11.03.1997 г., на празно дворно място с площ от 1770 кв. м, находящо се в [населено място] - О. к., съставляващо имот пл. № 1 а от кв. 6 по плана от 1977 г. на [населено място], жк "О. к.", при съседи: [улица], ул. 688,А. и имоти пл. № № 8, 10 и 13, а съгласно плана, одобрен с Решение № 11 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС от този имот са образувани УПИ IХ-147 и V-176 от кв. 47 по РП от 2001 г., като претендира на основание чл. 109 ЗС, да бъде осъден ответника [фирма], С., да премахне строителната ограда, изпълнена от ламаринени платна, намираща се между улиците "К." и "688" и да премахне тази част от строеж, който навлиза в собствените му имоти, индивидуализирани съгласно плана от 2001 г. - като УПИ V-176 и IХ -147 от кв. 47 по плана на "О. купел". Ответникът [фирма], С., по силата на договор № 225-01 от 19.04.2004 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, сключен със Столичен общински съвет, е придобил правото на собственост върху УПИ I-1167, кв. 47, м. "О. к.", гр. С., съгласно скица-извадка от действащ ПУП, одобрен с Решение № 111 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, с обща площ 2 930 кв. м, при съседи: от изток: ул. 688, от запад: [улица], от север: УПИ II-103,III-80, от юг: УПИ IХ-741,УПИ V-176, ведно със сграда /незавършено строителство/ с разгъната застроена площ на сградата 4 725 кв. м, в това число и сутерен. С оглед депозираните и приети по делото съдебно-технически експертизи, във експертизата, депозирана от вещото лице Р. П., в изпълнение на възложената му задача за очертаване границите на имота на ищеца и този на ответното дружество, както разположението на незавършения строеж и изградената ограда около същия, е посочено, че двата имота не граничат помежду си, а построената в имота на ответника сграда, изградена в груб строеж не навлиза в имота на ищеца, така както е очертан по РП от 1977 г., но строителната ограда, изчертана върху приложената със заключението комбинирана скица /лист 93 от делото/ с черни линии и знак за паянтова ограда, "навлиза" частично в имота на ищеца и отделя от него част означена на тази скица по цифрите 8, 6, 7, 8 с площ 74 кв. м. С последващата съдебно-техническа експертиза, депозирана от вещо лице инж. В. К., е отразено, че за процесните терени е имало три регулационни плана: първият одобрен през 1959 г., изработен върху кадастрална основа от 1943 г., вторият регулационен план одобрен със заповед № 259/17.08.1977 г., съгласно данните по който е индивидуализиран имота на ищеца в горепосочения нотариален акт, с който се легитимира като собственик на последния, и третият одобрен през 2001 г., по който план са били образувани два нови парцела: IХ-741 и V-176, попадащи върху по-голяма част от бившия имот пл. № 1 /описан в нот. акт № 166/1997 г./, като обаче според експертната справка в "Техническа служба" на Район "О. купел", е било установено, че там няма данни за уреждани регулационни сметки за УПИ IХ-174 и УПИ VI-176 по плана на м. "О. к." от 2001 г. В тази връзка по спорния въпрос дали се счита приложена регулацията, одобрена с решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г., при липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми за придадените към имота на ищеца част, този регулационен план, правилно въззивният съд, е приел, че съгласно в § 8 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6 от закона, както е в настоящия случай, отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, което води до връщане в патримониума на бившите собственици правото на собственост върху "придадените части", поради което в резултат на този извод регулацията от 2001 г. е неприложена и правото на собственост на ищеца не може да се индивидуализира като такова спрямо предвидените УПИ V-176 и IХ-741, които да се засягат от действията на ответника. Този извод обаче не е съобразен, с доказателствата по делото, които сочат, че при наличието на така неприложената регулация от 2001 г., се запазва положението на приложената такава, безспорно с оглед заключението на вещото лице, в обема и очертанията на имотите от 1977 г. Както вече бе посочено по-горе, според данните по заключението на вещото лице Р. П., по депозираната на лист 92 от делото съдебно-техническата експертиза, имотът на ищеца, описан в нот. акт № 166/1997 г., представлява имот 1а в кв. 6 по РП от 1977 г., очертан със зелени линии и цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 1 по приложената комбинирана скица /лист 93/ с площ 1770 кв. м, а имотът на ответника - [фирма] е УПИ I-1167, отреден за "Поща и трафопост" в кв. 47 на действащия регулационен план, одобрен с решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, очертан с червени линии на комбинираната скица и означен с цифрите 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 9 с площ 2930 кв. м, като изградената в груб стоеж сграда в имота на ответника /с черни пунктирани линии на скицата/ не навлиза в имота на така очертания имот, собственост на ищеца, обаче металната строителна ограда, изчертана с черни линии и знак за паянтова ограда на комбинираната скица, "навлиза" частично в имота по означената с цифри 8, 6, 7, 8 върху скицата площ от 74 кв. м., което не е било взето предвид от съда при постановяване на обжалваното въззивно решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на поставената около него временна ограда е бил отхвърлен. След като ответникът е построил ограда около изградения изцяло в неговия имот строеж, която ограда обаче е разположена и в част от имота, собственост на ищеца, представляващ имот пл. № 1 а в кв. 6 по РП от 1977 г., в който обем ищецът упражнява правото си на собственост, съгласно нот. акт № 166/1997 г., поради неприложената последваща регулация от 2001 г., то с тези действия ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото на собственост на последния върху собствения му имот. Ето защо, касационният съд намира, че предявеният негаторен иск е частично основателен - само относно разположената в собствения на ищеца имот метална строителна ограда, изградена от ответника и следва да бъде премахната в тази й част. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част и касационният съд се произнесе по съществото на спора При този изхода на спора на ищеца А. К. Н., следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 3 592,27 лева, за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд