Решение № 613 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2019 г.

Решение № 613 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "ВЕЦ СВОГЕ" АД против решение № 945 от 18.02.2019 г., постановено по адм. д. № 303/2019 г., по описа на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Директор на Басейнова дирекция "Дунавски район" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "ВЕЦ СВОГЕ" АД против против решение №ПВ2-00157/01.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" за отказ за продължаване на срока на действие на разрешително № 11140107/1.03.2011 г., изменено с решение № 944/27.11.2012 г., изменено с решение № 1608/17.04.2015 г., за водовземане от повърхностен воден обект от река Искър, с цел производство на електроенергия посредством хидровъзел "Бов юг", издадено в полза на жалбоподателя. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на законовите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е също така, че административният орган е разгледал молбата и с обжалваното решение е отказал изменението му. Приел е, титулярът на разрешението не е предприел действия по изменението му; при наличие на тези процедури, препятстващи намерението му по изпълнение условията на разрешителното, жалбоподателят не е уведомил административния орган, а неизпълнението на условия по разрешителното са довели до нарушаването му, което е основанието, прието от органа, да постанови отказ по искането за изменение. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първостепенният съд е приел за установени относимите за спора факти, които кето неоспорени и необорени и на осн. чл. 220 АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. Съдът е установил, че жалбоподателят е титуляр на разрешително № 11140107/1.03.2011 г., изменено с решение № 944/27.11.2012 г., изменено с решение № 1608/17.04.2015 г., за водовземане от повърхностен воден обект от река Искър, с цел производство на електроенергия посредством хидровъзел "Бов юг". В разрешителното са посочени обекта на водоснабдяване, проектния дебит, срокът на действие на разрешителното и условията, които следва да се изпълняват по него. Реквизити на условията на разрешителното са задължения, вменени в тежест на жалбоподателя - до 31.05.2018 г. да се изгради "Хидровъзел "Б. юг"; начална дата, от която да започне водовземането – 30.06.2018 г. Тези срокове са определени с решение № 1608/2015 г., вместо начално определените по разрешителното от 2011 г., по искане на жалбоподателя. Със заповед № 50/11.07.2018 г., административният орган е разпоредил организирането на проверки на място по издадени в периода 2007 – 2015 г. разрешителни. Издаденото разрешително е включено в предмета на проверка. Разпоредено е било проверките да приключат с издаване на констативни протоколи, отразяващи констатациите от проверката и доклад от съответните съставители на КП за предприемане/непредприемане действия по чл. 79а от ЗВ. Констативният протокол е съставен на 14.08.2018 г. в присъствие на представляващ жалбоподателя и длъжностно лице от БДДР. Установено е, че не са извършвани строителни дейности по изграждане на съоръженията на ВЕЦ. Не е спазен срока за такива дейности до 31.05.2018 г. На следващо място, обусловено от неизпълнението на това условие е и невъзможността да започне водовземане от повърхностен воден обект, посредством хидровъзела, който не е изграден. Условието на разрешителното, като краен срок за това е определен след изменението му с решение 1608/17.04.2015 г. на директор на БДДР е водовземането да започне до 30.06.2018 г. Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя на 14.08.2018 г. На 3.09.2018 г. жалбоподателят е подал молба за изменение на разрешително № 11140107/1.03.2011 г., сочейки правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Искането е да се издаде решение за изменение на разрешителното, като срока на завършване на строителство бъде определен "31.01.2024 г. "; други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането да се замени с "31.01.2025 г. " заявлението е мотивирано с това, че исканите изменения в сроковете са в рамките на действие на издаденото разрешително – до 20.05.2025 г. Сочи се наличие на обективна причина за неизпълнение на условията по разрешителното – административни и съдебни производства, приключили на 21.12.2016 г., по които дружеството е било страна. и които имат пряко отношение към възможността да се започне строителство в срок, тъй като решението на МОСВ, предмет на оспорване от НПО било за съгласуване на инвестиционно предложение за изграждане на ІІІ етап на ВЕЦ и МВЕЦ по поречието на р. Искър. Влизането му в сила е обуславящо за предприемане действия по изпълнение на условия по разрешителното; според оспорващия имало и неустановен статут, на терени ГФ, за което има заявления до МЗХ от 2011 до 2014 г., по които нямало позитивен за жалбоподателя краен акт. Административният орган е разгледал молбата и с обжалваното решение е отказал изменението му. Приел е, че процедурата по изменение започва след съставяне на КП; в срока до 31.05.2018 г. титулярът на разрешението не е предприел действия по изменението му; при наличие на тези процедури, препятстващи намерението му по изпълнение условията на разрешителното, жалбоподателят не е уведомил административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ, в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. От своя страна, чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ предвижда, че молба за продължаване срока на действие на разрешително предполага изследване на фактите, свързан с изпълнение условията на издаденото разрешително. По силата на чл. 72, ал. 2 от ЗВ, а също и въз основа на нормата на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в производството по изменение на разрешително административният орган следи за изпълнение условията по издаденото разрешително. Правилно съдът е приел, че бездействието по изпълнението на разрешителното в периода след 21.12.2016 г., когато спорът между МОСВ и НПО, по който жалбоподателят е бил заинтересована страна, е приключил, се счита, че дружеството е в забава и при отпадането им дължи изпълнение съобразно наложените условия. Правилен е изводът на съда, че в тежест на жалбоподателя е да се съобрази с изпълнение на условията по разрешителното, а рискът от неизпълнение е за негова сметка, като в случая е налице бездействие за период от година и осем месеца от влизане в сила на съдебно решение. Правилен е изводът на съда, че административният орган е обвързан с изискването по чл. 72, ал. 2 ЗВ за извършване на проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително и ако констатира, че условията на разрешителното не са изпълнени, то за него произтича задължение да се произнесе с отрицателно решение по заявлението за изменение на издаденото разрешително. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ, в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. От своя страна, чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ предвижда, че молба за продължаване срока на действие на разрешително предполага изследване на фактите, свързан с изпълнение условията на издаденото разрешително. По силата на чл. 72, ал. 2 от ЗВ, а също и въз основа на нормата на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в производството по изменение на разрешително административният орган следи за изпълнение условията по издаденото разрешително. Следва да бъдат споделени изводите, че бездействието по изпълнението на разрешителното в периода след 21.12.2016 г., когато спорът между МОСВ и НПО, по който жалбоподателят е бил заинтересована страна, е приключил, се счита, че дружеството е в забава и при отпадането им дължи изпълнение съобразно наложените условия. Правилен е изводът на съда, че в тежест на жалбоподателя е да се съобрази с изпълнение на условията по разрешителното, а рискът от неизпълнение е за негова сметка, като в случая е налице бездействие за период от година и осем месеца от влизане в сила на съдебно решение. Обосновано е прието, че административният орган е обвързан с изискването по чл. 72, ал. 2 ЗВ за извършване на проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително, и ако констатира, че условията на разрешителното не са изпълнени, то за него произтича задължение да се произнесе с отрицателно решение по заявлението за изменение на издаденото разрешително. С оглед на горното, Върховният административен съд