Решение № 3432 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2020 г.

Решение № 3432 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба на "Галекс" ООД, представлявано от управителя Г. К., чрез адв. С. К. против решение № 212/30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 30/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта в която е отхвърлена жалбата на "Галекс" ООД против акт за установяване на задължения /АУ3/ № 4804-1/08.11.2019 г., издаден от ст. счетоводител, оправомощен със заповед №РД-09-597/7.11.2019 г. на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, потвърден с решение №А-П-ПЖ-215#1/23.12.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Девин, в частта в която са установени задълженията за ТБО за 2018 г. и 2019 г. в размер на 16 165, 95 лв. главница и лихви в размер на 1 555, 50 лв. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, неправилно съдът е приел, че община Девин е предоставяла услугата по чл. 62 от ЗМДТ. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и изменение на АУЗ относно дължима такса битови отпадъци и присъждане на сторените разноски. Ответникът – Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Девин в представен писмен отговор и в с. з. чрез адв. Д. -Р. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд – Смолян, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "Галекс" ООД против акт за установяване на задължения № 4804-1/8.11.2019 г., издаден от ст. счетоводител, оправомощен със заповед №РД-05-597/7.11.2019 г. на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, потвърден с решение № А-П-ПЖ-215#1/23.12.2019 г. на Началник на отдел "Местни данъци и такси" при община Девин, в частта в която са установени задължения за ТБО за компонентите - поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване за 2018 г. и 2019 г. в размер на 16 165, 95 лв. главница и лихви в размер на 1 555, 50 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел процесния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимите имоти, за които са определени съответните задължения. По отношение услугите за поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване съдът приема, с оглед на доказателствата по делото, че същите са реално предоставени, а техния размер е определен правилно в оспорения акт. Решението е правилно. Административен съд-Смолян правилно е установил основните спорни въпроси относно наличието на основание за определяне на задължения за ТБО за декларираните от дружеството недвижими имоти. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване са приети от съда за неоснователни. Изводите на административния съд досежно определените задължения за ТБО за компонентите поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване за 2018 г. и 2019 г. се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Таксата за битови отпадъци, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Девин Наредба за определяне размера на местните такси на територията на Община Девин. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от Община Девин действително са предоставени услугите по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за поддържане на чистота на териториите на обществено ползване в населените места. За процесния период 2018 г. и 2019 г. са издадени заповеди на кмета на Община Девин по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, честотата на сметоизвозване и границите на районите. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите (по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) се извършват на територията на община Девин, където се намират имотите на дружеството (урегулирани поземлени имоти в строителните граници на гр. Девин и с. Жребово). За 2018 г. и за 2019 г. със заповеди са утвърдени графици за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на обществени територии. Първоинстанционният съд, съответно на доказателствата по делото, правилно е приел, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално предоставяна по отношение имотите на жалбоподателя. Тази такса, според чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Според заповедите по чл. 63, т. 2 от ЗМДТ на кмета на Община Девин, за територията на община Девин, където попадат декларираните от дружеството недвижими имоти, се предлага услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ регламентира, че услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е обусловено от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно: територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11 от ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината. ТБО се дължи по силата на закона от собствениците на недвижими имоти, разположени на територията на общината. Изискването на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е ТБО да е определена за всяко населено място и в случая това изискване е изпълнено от Община Девин. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. След като имотите са на територията на община Девин, дължимостта на определената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима от собственика на съответния имот, в случая от дружеството-жалбоподател като собственик на имотите. Правилно е прието, че общината ползва регионално депо за обезвреждане на неопасни отпадъци – с. Барутин, община Доспат по силата на сключен тристранен договор, поради което таксата за тази услуга се дължи. Услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци и не е налице изключението по чл. 71, ал. 3 ЗМДТ. Таксата за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се ползват от общината. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи по списък за разноски и договор на сумата от 1100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,