Решение № 460 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2016 г.

Решение № 460 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ю. Я. срещу решение № 1194 от 21.06.2016 г. постановено по адм. дело № 809 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Не е изяснено дали началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) - М. Т. е сред оправомощените със заповед № 1919 от 19.08.2014 г. лица. Посочената заповед е без положен подпис от административния орган и независимо от това дали е оспорена от жалбоподателя съдът е длъжен да се произнесе по действителността й. Не споделя констатациите в съдебното решение, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От заповедта не става ясно как е установено, че е направен опит и е налице умисъл от страна на жалбоподателя да въведе чуждестранното лице, тъй като не го познава и не е разбрал кога и по какъв начин то се е озовало в багажното помещение. Не са описани точно и правните основания за издаване на заповедта, които си противоречат. Не е ясно какво е неизпълнението на закона от Ю. Я. - застрашаване сигурността на страната или неизпълнение на задължение за връщане. Не са налични другите правни основания посочени в заповедта - чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). В чл. 42з от ЗЧРБ е регламентирана забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз (ЕС). Н. Ю. Я., на основание посочената разпоредба, е забранено да пребивава на територията на Р. Б.. Съдът не е съобразил, че административният орган не е изтъкнал по какъв начин е определил срокът на ПАМ. Към момента на издаване на постановление № 110 от 01.04.2016 г. на Районна прокуратура - М. Т. не са събрани доказателства за повдигане на обвинение срещу конкретно лице. Започналото досъдебно производство по случая е срещу неизвестно лице, а Ю. Я. не е привлечен като обвиняем в наказателното производство. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отменен оспорения административен акт.

Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление - М. Т., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АС - Б. е отхвърлил жалбата на Ю. Я., гражданин на Р. Т., срещу заповед № УРИ 4069 ОЧ-284 от 31.03.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление - М. Т., с която на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за влизане на чужденец в Р. Б." за срок от 3 (три) години, считано от 31.03.2016 г. до 31.03.2019 г.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства (включително докладна записка рег. № УРИ 406900-825 от 31.03.2016 г. и заповед за задържане на лице рег. № 201 от 30.03.2016 г.) е установено, че на 30.03.2016 г. около 14.30 часа на ГКПП - М. Т. за влизане в страната пристигнал автобус марка "МАН" с турски рег. № 34 GR 3478 на фирма "МЕТРО", управляван от турския гражданин Ю. Я. и присъстващи като персонал българските граждани Т. М. Д. (втори шофьор) и И. А. А. (стюардеса). При проверка на автобуса на линията за паспортен контрол, след изготвяне на искане за щателна митническа проверка, митническите инспектори открили в багажното отделение на автобуса, зад компютърната система, едно укрито лице - сирийският гражданин Ю. Т. А., роден на ..**** г. С оглед на така установените обстоятелства срещу жалбоподателя е издадена оспорената заповед № УРИ 4069 ОЧ-284 от 31.03.2016 г. от началник на ГПУ - М. Т., с която му е наложена ПАМ "забрана за влизане на чужденец в Р. Б." за срок от 3 години, считано от 31.03.2016 г. до 31.03.2019 г. Заповедта е постановена по отношение на жалбоподателя, за това, че в качеството му управляващ автобуса, е направил опит да въведе друго лице от Р. Т. за Р. Б.. Като правно основание за прилагането на ПАМ са посочени чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Със заповед № 1919 от 19.08.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Е., на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, началниците на ГПУ в състава на РДГП - Е., са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 и т. 4 и такива по чл. 44, ал. 5 и 6 от ЗЧРБ. От показанията на свидетеля И. А. А., изпълняваща длъжност "стюардеса" към фирма "Метро" през месец март 2016 г., съдът е установил, че на 30.03.2016 г. тя е била стюардеса на автобус с рег. № № 34 GR 3478, а водач на този автобус е бил Ю. Я. От показанията на свидетеля съдът е приел за установен и факта, че единствено шофьорите, когато обслужват багажа на пътниците, имат достъп до багажното отделение на автобуса. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и е мотивирана. Приел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и тя е издадена в съответствие с материалния закон. Посочил е, че е осъществен фактическият състав на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, тъй като са налице данни, че жалбоподателят е направил опит незаконно да въведе друго лице от Р. Т. в Р. Б.. Изложил е, че жалбоподателят не оспорва, че в автобуса който е управлявал на 30.03.2016 г. при преминаването на държавната граница на Р. Б. в багажното помещение е открито лице без редовни документи. Не е кредитирал твърденията му, че лицето само се е качило в багажното отделение на автобуса, без знанието на работещите в него, не само заради необходимостта водача да организира товаренето и разтоварването на багажа от багажното отделение, отварянето и затварянето на вратите му, но и заради обстоятелството, че лицето с нередовни документи е било укрито зад компютърната система на управляваното от жалбоподателя МПС.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган, а именно началникът на ГПУ - М. Т., оправомощен с нарочна заповед (№ 1919 от 19.08.2014 г.) на директора на директора на РДГП - Е. да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 4 от ЗЧРБ. Обстоятелството, че заповедта за оправомощаване е без положен подпис от административния орган е предвид факта, че представеното по делото копие е находящият се в ГПУ - М. Т. заверен препис от заповедта, а не оригиналът на същата. Ако от страна на жалбоподателя е съществувало съмнение, че оригиналът на заповедта не е подписан от посоченото като неин издател длъжностно лице, същият е разполагал в хода на първоинстанционното производство да я оспори и да изиска представянето й в оригинал, което в настоящия случай не е сторено.

Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към докладна записка рег. № УРИ406900-825 от 31.03.2015 г. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в докладната записка съображения са такива и за издаването на самия акт. Доводите за противното в касационната жалба са неоснователни.

Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ принудителната административна мярка "забрана за влизане в страната" се прилага, когато по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. В случая от органа се твърди наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЧРБ. В хода първоинстанционното производство е установено наличието на второто от тях, което е достатъчно основание за законосъобразност на заповедта. Съгласно нормата на чл. 42з, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, ПАМ "забрана за влизане в Р. Б." се прилага, когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на ПАМ. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението, предвид липсата на умисъл от страна на жалбоподателя да въведе чуждестранното лице и предвид липсата на повдигнато обвинение срещу него. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на процесната ПАМ е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на друго лице от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. Определеният в ПАМ срок е в рамките на законоустановения съгласно чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ. Ето защо съдът правилно е приел, че условията за прилагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя са установено.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,