Решение № 2749 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2011 г.

Решение № 2749 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Малинов Малинов, от гр. София, против решение № 154 от 12.01.2011 г., постановено по адм. д. № 6103/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на "Специализирана дирекция за оперативни технически операции" - МВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ивайло Малинов Малинов против заповед № RB 202010-001-05-12-С-1073/27.07.2010 г. на директора на Специализирана дирекция за оперативни технически операции" - МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат Административен съд гр. София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съответствие с материалноправната норма чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" от ЗМВР. Направен е извод, че цитираната норма е императивна и за прилагането й е необходимо единствено да е налице отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Посочено е, че за органа по назначаването не съществува задължение след прекратяване на служебното правоотношение да преназначи служителя на друга подходяща длъжност. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че разрешението за достъп до класифицирана информация, притежавано от Малинов, е отнето. Установено, е че в дирекция "Миграция" на МВР няма подходяща вакантна длъжност за заемане от жалбоподателя, както и че длъжностите в дирекцията, в която е работел са определени за заемане от лица, притежаващи достъп до класифицирана информация. По делото е приложено и заявление от 18.05.2010 г. от жалбоподателя до директора на СДВР за назначаването му на подходяща длъжност, с оглед отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация, като по делото не са представени доказателства за наличието или липсата на такава длъжност в СДВР. Върху заявлението е поставена резолюция "не съм съгласен" вероятно от директора на СДВР. С оглед на така събраните доказателства изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и в противоречие с доказателствата по делото. Съгласно правилото на чл. 245, ал. 5 от ЗМВР прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква "е" се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация безусловно води до прекратяване на служебното правоотношение, е в противоречие с материалния закон. Нормата на чл. 263, ал. 1 от ППЗМВР, възпроизвежда правилото на чл. 245, ал. 5 от ЗМВР като чл. 267, ал. 1 от ППЗМВР регламентира условията, които следва да бъдат спазени при предлагането на друга длъжност в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" от ЗМВР, а ал. 2 на чл. 267 определя, кои са подходящите вакантни длъжности. В хода на административното и съдебното производство е бил изследван единствено въпросът налице ли са незаети длъжности в две дирекции на МВР - тази, в която е работел жалбоподателя и дирекция "Миграция". Правилото на чл. 267, ал. 1 от ППЗМВР обаче определя, че предлагането на друга длъжност се извършва при условия, че служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност; новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или друга структура на МВР. Съгласно чл. 267, ал. 3 от ППЗМВР предлагането на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 267, а представеното писмо от дирекция "Миграция" не сочи на спазване на законовите условия, тъй като както бе посочено органът по назначаването е длъжен да предложи съответната друга длъжност не само в същата структура и същото населено място, а при възможност и в друга структура или в друго населено място. Напротив поставената резолюция "не съм съгласен" върху заявлението на жалбоподателя до директора на СДВР сочи за наличие на подходяща свободна длъжност, но непредложена на жалбоподателя. Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. В изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е указал доказателствената тежест на административния орган съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, но независимо от това по делото не са ангажирани доказателства за спазване на законовите изисквания за издаване на акта, което е довело и до противоречието му с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,