Решение № 14388 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2009 г.

Решение № 14388 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Николов Петров от гр. Видин, чрез пълномощник адв. Соня Иванова от АК - Видин, против Решение № 29 от 24.03.2009 г., постановено по адм. дело № 336/2008 г. от Административен съд - Видин. В жалбата с доводи за неправилност се релевират всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Началника на ГКПП - Видин в качеството си на административен орган издал оспорения административен акт, не ангажира становище по касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 473/05.12.2008 г. на Началника на ГКПП - Видин при ГПУ - Видин при РДГП -Русе, с която на Петър Николов Петров - полицай, категория ДЕ II степен" в ГКПП I степен - Видин на ГПУ I степен - Видин при РДГП - Русе, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 224, ал. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. З от ЗМВР , във вр. с чл. 226, ал. 1, т. З и т. 5 от ППЗМВР поради това, че при извършена проверка на 21.11.2008 г. от 04, 15ч до 04, 45ч. същия се е намирал в канцеларията на ГКПП - Видин, а не на работното си място на трасе "вход" за осъществяване на граничен паспортно - визов контрол. Прието е, че с тези си действия полицай Петров е проявил небрежност в служебната дейност, което при други обстоятелства би затруднило нормалното функциониране на поста и контрола на влизащите в страната лица и МПС, както и че деянието му представлява дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 226, ал. 1, т. З и т. 5 от ППЗМВР, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, поради което му е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, а впоследствие и от ценените от съда показания на свидетели в съдебно заседание може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "Писмено предупреждение " за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Деянието се изразява в това, че жалб. Петров в нарушение на служебната дисциплина не се е намирал на служебното си място. Това деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност по чл. 226, ал. 1, т. З и т. 5 ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е извода на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите в докладни записки на подчинени на наказващия орган длъжностни лица извършили проверка, които обстоятелствено са посочили всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая. Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат, поради което оплакването в тази насока е неоснователно и необосновано. Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правните квалификации на деянията, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е правилен извода на съда за правилно приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти, а неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е постановено при отсъствие на посочените с жалбата нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,