Решение № 9121 от 2.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ подадена чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров против решение 337 от 05.09.2022 год. постановено по адм. дело 257/2022 год. по описа на Административен съд-Монтана, с което е изменена по жалба на ЕТ Д-р И. Илиева-Монтана заповед за налагане на санкции РД-253С-225/03.06.2022 год. издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 900 лева като намалява размера на всяка една от наложените в т.1 до т.6 от заповедта санкции до минимално установения от закона размер от 50 лева или общо до 300 лева и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган е изложил мотиви във връзка с определяне размера на наложените санкции като е съобразил тежестта на деянията. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски. Ответникът ЕТ Д-р И. Илиева-Монтана представляван от д-р И. Илиева в писмен отговор чрез адв.Костова излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ Д-р И. Илиева-Монтана срещу заповед за налагане на санкции РД-253С-225/03.06.2022 год. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 412, ал. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 год. (НРД за МД за 2020-2022 год.) и във връзка с извършена на основание Заповед РД-25-282/03.05.2022 год. проверка от 09.05.2022 год. до 13.05.2022 год. на лечебното заведение по изпълнението на Договор 120269/05.02.2020 год. за оказване на ПИМП са наложени следните шест санкции: По т. 1 финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 415, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 год. за нарушаване изискванията на чл.20, ал.2 и чл.103 от НРД за МД за 2020-2022 год. и приложение 9 към него и чл. 55, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО; по т. 2 финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 год. за нарушаване изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 8 и 13 към него; по т. 3 - финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 год. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 год.приложение 8 към него; по т. 4 - финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., приложение 8 и приложение 13 към него; по т. 5 - финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 8 и 13 към него и по т. 6 - финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217, чл. 218, ал. 2, IA, т. 1 и чл.219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. и приложение 2 към него. Оспорен е само размера на наложената санкция за всяко от нарушенията при липса на доказателства за системност, тъй като същите са извършени за първи път. Наложената санкция в максимален размер е необоснована и несправедлива. Извършените нарушения били с ниска степен на отрицателни последици, поради което оспорващият счита, че следва да се наложи санкция в минимален размер. Съдът при обсъждане размера на наложените санкции е отчел, че административният орган не е посочил каква тежест на нарушението приема, каква е обществената опасност и в този смисъл жалбата е основателна. При изложени съображения относно размера на санкцията съдът е извел извод, че наложената санкция от 150 лева следва да бъде намалена до размер на 50 лева за всяко от нарушенията. Отчетени са всички обстоятелства имащи отношение в конкретния случай към определената от съда санкция. При изложените съображения за издаване на акт при спазване на административно производствените правила е намален размера на санкцията при изложени мотиви на съда като е определен общ размер на санкцията от 300 лева (по 50 лева за всяко от шестте нарушения). Решението е правилно. Производството по налагане на санкции финансови неустойки предвидени в НРД и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска дейност заплащана от РЗОК е законово регламентирана дейност по установяване на нарушенията и налагане на административни наказания нормативно предвидени. Целта на санкционното производство е да се наложи административно наказание за извършено нарушение и да се постигне поправително превантивен ефект към нарушителите. В осъществяването на това производство следва да се спазват правилата по отношение установяване на нарушението и да се излагат мотиви за наказанието като се осигури участие на нарушителя с оглед защита на правата и интересите си. Нарушенията могат да бъдат резултатни и такива на формално извършване, каквито са нарушенията по настоящата заповед. Съдът е установил, че издадената заповед има за пороци мотивите относно размера на наложените санкции. Правилно е прието, че при липса на мотиви индивидуализиращи наказанието е налице основание по чл. 146 от АПК - нарушение на материалния закон и нарушение на административно производствените правила. При тези констатации съдът е извел правен извод за незаконосъобразност в частта относно размера на наложените санкции и правилно е определил като адекватна санкция 50 лева за всяко едно от извършените нарушения. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че когато налага санкция в размер над минималния административният орган е длъжен да мотивира решението си с оглед на тежестта на нарушението и ефективността на санкцията съгласно изискването на чл. 413 от НРД; видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В случая нито едно от констатираните нарушения не е извършено при условията на повторност, съгласно легалната дефиниция по т. 16 от § 1 от ДР на ЗЗО. "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая налагането на максималния размер на санкциите е мотивирано бланкетно от административния орган като е посочено, че санкцията е съобразена с тежестта на всяко от нарушенията, но не са изложени никакви конкретни мотиви в какво се състои тази тежест. Поради това налагането на максималните санкции се явява необосновано. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. В този смисъл е практиката на ВАС в решение 4865/09.05.2023 год. по адм.д. 7568/2022 год. по описа на ВАС, VI отд. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при препращане и към мотивите на решението на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за сторени такива. Страната е представила писмен отговор по касационната жалба и становище по съществото на спора чрез адв.Костова, поради което съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди НЗОК да заплати на ответника по касация сумата от 150 лева представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното Върховният административен съд, шесто отделение