Решение № 6125 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2015 г.

Решение № 6125 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-ЮИР, гр. Бургас, чрез проц. представител ст. ю. к. Йоана Тончева Алексиева, против решение № 804/05.05.2015 г., постановено по адм. д. № 130/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ж. К. Б., гр. Царево, против заповед № ДК-02-ЮИР-29/19.12.2013 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка към гараж", находящ се в УПИ I-642 в кв. 36 по плана на гр. Царево. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, е достигнал до верни изводи, че за строежа не са налице изискуемите строителни книжа, същият не е търпим по смисъла на закона. В същото време описанието на строежа в заповедта, според АС Бургас, не отговаря на действителното фактическо положение, т. е. не може да се установи наличие на строеж с описаните в заповедта характеристики, последният не е индивидуализиран в степен, достатъчна, за изпълнение на заповедта за премахването му. По тази причина е отменил заповедта. Аргументите на решаващият съд са основно досежно размерите на процесната пристройка, които съобразно експертизата са 1.95 на 4.80 метра, а в заповедта - 5.20 на 3.50 метра. Настоящият съд намира изложените аргументи за несъществени. Позовавайки се на констативните актове административният орган е индивидуализирал незаконния строеж в степен, достатъчна за премахването му. Описано е, че пристройката е разположена на изток от съществуващ гараж, залепена е на южната фасада на жилищната сграда и достига до южната имотна граница, което, ведно с изводите за липса на строителни книжа и основания за търпимост (споделяни от този съд) е достатъчно за изпълнението на заповедта. В тази връзка, правилни са доводите на касатора, че размерите в констативните актове са окомерни и приблизителни. Воден от тези съображения Върховният административен съд, намира, че постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав