Решение № 65 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2022 г.

Решение № 65 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. В., от гр. Дупница против решение № 54/25.03.2022 г. по адм. дело № 295/2021 г. на Административен съд – Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез юрисконсулт Манчева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 54/25.03.2022 г. по адм. дело № 295/2021 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на С. В., от гр. Дупница срещу решение № 2153 – 09 – 19/12.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане [номер 04.06.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 КСО. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят и жалбоподател в съдебното производство С. В., от гр. Дупница не е имал необходимия сбор точки 100, съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО и съответно е нямал необходимата възраст за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Съгласно описа на осигурителния му стаж признат за такъв от втора категория труд е в размер на 21 г. 01м. 06 дни; от трета категория – 12 г. 07м. 24 дни или превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО общо 39 г. 00м. 09 дни. Годините на Василев към 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ) са 59 г. 08м. 20 дни, а сборът от тях и осигурителния стаж – 98 г. 08м. 29 дни. Пенсионните органи са мотивирали актовете си с това, че трудът, положен от оспорващия за периодите 14.04.1986 г. - 31.12.1986 г. на длъжност "шофьор на Шкода МТ"; 01.01.1988 г. – 31.12.1988 г. на длъжност "шофьор на Жигули и Шкода МТ 24"; 01.01.1989 г. – 09.08.1989 г. на длъжността "шофьор Фиат леки таксита"; 01.10.1989 г. – 31.12.1990 г. на длъжност "шофьор Фиат леки таксита и ЗИЛ 4505"; 01.01.1992 г. – 31.07.1992 г. на длъжност "шофьор на Шкода МТ" е от трета категория, доколкото не се установява да попада в обхвата на т. 53а от ПКТП (отм.) - управляваните автомобили да са с товароподемност 12 и повече тона. Назначената и приета по делото експертиза е дала заключение, че брутното трудово възнаграждение на лицето за процесните периоди е било формирано от основна заплата, доплащания за работа в предприятието, за ремонти, наднормен труд, повременна работа. Установила е от ведомостите за заплати, че през 1986 г. жалбоподателят е управлявал "Шкода МТ 24", през 1988 г. – "Жигула", през 1990 г. – "ЗИЛ 4505 и "Шкода МТ 24", през 1992 г. – "Шкода МТ 24". Посочила е, че във ведомостите няма данни за категорията труд и за осигурителните вноски, а са отразени само колони от суми като няма информация какво включват те, но единствено срещу някои от работниците има добавено допълнително възнаграждение за ремарке, прикачено към автомобил, като за жалбоподателя такова отбелязване няма в никоя от ведомостите. Назначената и приета по делото автотехническа експертиза е дала заключение, че товарните автомобили, управлявани от жалбоподателя през периодите - 14.04.1986 г. - 31.12.1986 г. Шкода МТ 24; 01.01.1988 г. – 02. 1988 г. - Шкода МТ 24; 01.04.1990 г. – 31.12.1990 г. - ЗИЛ 4505 и 01.01.1992 г. – 31.07.1992 г. - Шкода МТ 24 са със следния тонаж: товарен автомобил Шкода МТ 24 е с товароносимост 8 800 кг, а ЗИЛ 4505 – 6 100 кг. Към първия е възможно прикачането на ремарке с товароносимост 8 000 кг, а към втория – не. Съгласно т. 53а от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. От приобщените към административната преписка документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС се установява, че жалбоподателят през спорните периоди е заемал длъжността "шофьор" и посочените марки на товарните автомобили, управлявани от него - Шкода МТ, Шкода МТ 24, ЗИЛ 4505 и Фиат леки таксита не обосновават наличието на хипотезата по т. 53а ПКТП (отм.). Законосъобразно административният съд не е кредитирал с доверие събраните по делото гласни доказателства, отчитайки забраната за установяване на категорията труд със свидетелски показания съгласно чл. 104, ал. 10 КСО. При тези съображения, достигайки до извода, че не са налице материалноправните основания по чл. 69б, ал. 2 и чл. 69, ал. 1-2 КСО, административният съд е приложил точно материалния закон. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение