Решение № 1410 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадените частна жалба от М. Й. Д. и касационна жалба от Т. П. С., и двете приподписани от адв. Д. Димитров, срещу Решение 2619 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. 518 по описа на Административен съд Русе (АС - Русе) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу Решение 258 от 30.05.2024 г., обективирано в Протокол 9 от 30.05.2024 г. на Общински съвет (ОбС) - Русе, с което се изменят разпоредбите на чл. 59, т. 51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59, т. 51.4в и се добавя нова т. 51.5в в чл. 59 от Наредба 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе (Наредба/та), прекратено е производството по делото в частта по жалбата на Д., той е осъден да заплати на ОбС Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и е отхвърлена жалбата на С.срещу същото Решение 258 от 30.05.2024 г., обективирано в Протокол 9 от 30.05.2024 г. на ОбС Русе, с което се изменят разпоредбите на чл. 59, т. 51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59, т. 51.4в и се добавя нова т. 51.5в в чл. 59 от Наредбата, като и той е осъден да заплати на ОбС Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. С предявената частна жалба Д. оспорва правилността на Решение 2619 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. 518 по описа на АС Русе за 2024 г., предмет на инстанционна проверка, в частите му с характер на определение, с които жалбата му до АС Русе е оставена без разглеждане, прекратено е производството по делото и той е осъден да заплати разноски по делото. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на правен интерес за него от предявеното оспорване, като обосновава наличието на личен, пряк и непосредствен такъв. По изложените в частната жалба съображения Д. моли за отмяната на решението в обжалваните от него части, с характер на определение, и връщане на делото на друг състав на АС Русе за разглеждане на жалбата му по същество. Прави се искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата (ЗА). С предявената касационна жалба С. обжалва Решение 2619 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. 518 по описа на АС Русе за 2024 г., в частите, с които е отхвърлено оспорването му срещу Решение 258 от 30.05.2024 г., обективирано в Протокол 9 от 30.05.2024 г. на ОбС - Русе, с което се изменят разпоредбите на чл. 59, т.51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.Зв; чл. 59, т. 51.4в и се добавя нова т. 51.5в в чл. 59 от Наредбата и в частта на разноските, които е осъден да заплати на ОбС Русе. Поддържа становище за неговата неправилност поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, с които мотивира твърденията си. Моли отмяната на решението в обжалваните от него части и уважаване на предявеното оспорване или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Русе. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд частният жалбоподател и касационният жалбоподател не се явяват и не се представляват. От касационния жалбоподател, чрез адв. Димитров, са постъпили писмени бележки по съществото на спора. Ответникът ОбС Русе не изразява становище по частната жалба и по касационната жалба, и не представя техни отговори. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на частната жалба и на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима изходяща е от надлежна страна, за която решението в обжалваните с нея части е подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащо е хода на производството спрямо частния жалбоподател и е подадена в срок. Касационната жалба е процесуално допустима изходяща е от надлежна страна, за която решението в обжалваните с нея части е подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятно е за касационния жалбоподател и е подадена в срок. Разгледани по същество, частната жалба и касационната жалба са основателни, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение, предмет на инстанционен контрол. Като е пристъпил към постановяване на Решение 2619 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. 518 по описа на АС - Русе за 2024 г., първоинстанционният съд е направил извод за недопустимост на предявеното от Д. оспорване поради липса на правен интерес за него, предвид което оставил жалбата му без разглеждане и прекратил производството по делото в частта по нея. Съдът приел, че той имал частен имуществен интерес, който защитава при изпълнение на служебните си задължения като общински съветник в нарушение на изискването на чл. 37, ал. 1 ЗМСМА. Направил извод, че Д., в качеството си на общински съветник, не притежава самостоятелно право на жалба по отношение на административен акт на колективен орган, какъвто е общинският съвет, в чийто състав участва и е взел участие в гласуването му. По тези причини съдът постановил решението в обжалваните от частния жалбоподател части. Оспорването, предявено от С. съдът приел за процесуално допустимо, като въз основа на установеното по делото от фактическа страна, го преценил като неоснователно и го отхвърлил. Приел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по приемането му и е в съответствие с материалния закон. По подробно развити съображения, с които са мотивирани тези изводи, съдът отхвърлил оспорването, предявено от С.. Решението е валидно, но е недопустимо. Както се написа по-горе, с диспозитива на обжалваното съдебно решение, АС Русе е оставил без разглеждане жалбата на Д. срещу Решение 258 от 30.05.2024 г., обективирано в Протокол 9 от 30.05.2024 г. на ОбС - Русе, с което се изменят разпоредбите на чл. 59, т.51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59, т. 51.4в и се добавя нова т. 51.5в в чл. 59 от Наредбата, прекратено е производството по делото в частта по жалбата на Д., той е осъден да заплати на ОбС Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и е отхвърлена жалбата на С.срещу същото Решение 258 от 30.05.2024 г., обективирано в Протокол 9 от 30.05.2024 г. на ОбС Русе, с което се изменят разпоредбите на чл. 59, т. 51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59, т. 51.4в и се добавя нова т. 51.5в в чл. 59 от Наредбата, като и той е осъден да заплати на ОбС Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Видно от петитума на жалбата, по която е било образувано първоинстанционното производство в АС Русе, подадена от С. и Д., чрез адв. Димитров и от петитумите на двете допълнително подадени жалби от всеки един от тях с идентично съдържание на първата, е поискана отмяната на ... Решение 258 от 30.05.2024 г. на Общински съвет Русе, приети с Протокол 9 от 30.05.2024 г. по точка 37 от дневния ред и респективно частта, в която се променят таксите за ползване на тенис кортовете... в Наредбата. В изпълнение на Разпореждане 2081 от 03.07.2024 г. на съдията докладчик по адм. д. 518 по описа на АС Русе за 2024 г., с отделни нарочни молби от 08.07.2024 г. С. и Д. са уточнили, че обжалват и молят да бъдат отменени Наредбата ... в цялост или алтернативно в часта й на променените и допълнени правни норми на чл. 59, т. 51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59, т. 51.4в и добавената нова т. 51.5в в чл. 59». С Определение 2140 от 09.07.2024 г., с което са конституирани страните, разпределена е доказателствената тежест и е разпоредено обявяването на оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът е приел, че то е насочено срещу Наредбата, « респективно Решение 258 от 30.05.2024 г. на Общински съвет Русе, прието по Протокол 9 от 30.05.2024 г., по т. 37 от дневния ред, К. л. 213 от 13.05.2024 г » Видно от обявлението (л. 94 и л. 97 от първоинстанционното дело), то е относно предявено от С. и Д. оспорване срещу Наредбата. В първото и единствено проведено по делото съдебно заседание, състояло се на 21.08.2024 г. в АС Русе, то е било докладвано като образувано по жалба на С. и Д. срещу Наредбата, « респективно Решение 258 от 30.05.2024 г. на Общински съвет Русе, прието по Протокол 9 от 30.05.2024 г., по т. 37 от дневния ред, К. л. 213 от 13.05.2024 г ». В съдебното заседание са докладвани молбите от 08.07.2024 г. и жалбоподателите са оттеглили частично оспорванията, като са направили изявление, че оспорват единствено разпоредбите на чл. 59, т. 51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59, т. 51.4в и добавената нова т. 51.5в в чл. 59 от Наредбата. С протоколно определение от същото съдебно заседание жалбата на С. и Д. е била оставена без разглеждане и делото е било прекратено в съответната част по отношение на оспорването на неоспорените разпоредби, като съдът е приел, че само оспорените и посочени по-горе ...разпоредби остават предмет на оспорване по настоящото дело . В същото съдебно заседание е даден ход на делото по същество и то е обявено за решаване. При тези установявания относно волеизявленията на С. и Д., извършените в хода на първоинстанционното производство процесуални действия от тях и постановените от съда актове по хода на делото и за частичното му прекратяване, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира следното: Решенията на общинския съвет, с които се приемат, изменят или допълват нормативни административни актове са елемент от тяхната форма, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Тяхната законосъобразност се проверява в рамките на проверката за законосъобразност на нормативния административен акт. Решенията, взети на заседанието на ОбС с необходимото мнозинство формират волята на компетентния орган. В случая въпреки направените уточнения от двамата жалбоподатели Д. и С. в молбите им от 08.07.2024 г., докладът на делото направен в съдебното заседание в АС Русе, провело се на 21.08.2024 г., не е съобразен с това уточнение. Както се посочи, видно е от диспозитива на Решение 2619 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. 518 по описа на АС - Русе за 2024 г. съдът се е произнесъл по отношение на Решение 258 от 30.05.2024 г. на ОбС Русе, като оспорването на Д. оставил без разглеждане, а на С. отхвърлил. В този смисъл произнасянето на АС Русе не съответства и на уточненията, направени от С. и Д. в това съдебно заседание, на частичното оттегляне на оспорването, респективно на предмета на делото, останал за разглеждане след частичното му прекратяване с влязло в сила към момента на постановяване на съдебното решение определение. Въпреки така направените от оспорващите изявления, които са били обвързващи съда и извършените от него процесуални действия по частично прекратяване на съдебното производство, със съдебното решение предмет на инстанционен контрол сега, предметът на делото е определен погрешно и несъответно на волята на предявилите оспорването лица. Произнасянето на съда е по отношение решението на ОбС Русе от 30.05.2024 г., вместо по отношение на нормативните разпоредби, които са били оспорени, въпреки че в мотивите на акта, наред с другото, са изложени съображения по отношение спазването на изискванията на чл. 26 и чл. 28, ал. 4 ЗНА. Първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на делото и не е направил дължимото разграничение между решението на общинския съвет за приемане на изменение и допълнение на Наредбата и Наредбата като нормативен административен акт. По тези причини с обжалваното съдебно решение погрешно е оставил без разглеждане и е отхвърлил оспорването съответно на Д. и С., които е приел, че са по отношение на решението на ОбС - Русе от 30.05.2024 г. Такова процедиране е недопустимо, тъй като решението на общинския съвет е формата на волеизявлението на издателя на акта, а не самото волеизявление, с което се създават правила за поведение, а и възприетият предмет на оспорване е несъответен на изявленията на Д. и С., направени в уточнителната и молба от 08.07.2024 г. и в съдебното заседание на 21.08.2024 г. в АС Русе. Впрочем, по така обсъдения правен въпрос от Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховният административен съд е прието Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г., по тълк. д. 5 по описа на съда за 2022 г. Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение В производството по раздел ІІІ на Административнопроцесуалния кодекс Оспорване на подзаконови нормативни актове , включително и при оспорване по реда на чл. 45, ал. 8 и/или ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация на решение на общински съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт . По предписанието на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Дължимо от първоинстанционния съд е било съобразяването с приетото по т. 2 от цитираното тълкувателно решение по относим, към сложеното пред него дело, въпрос. Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, АС Русе се е произнесъл по недопустим предмет на производството, респективно с недопустим съдебен акт. В частната жалба и в касационната жалба не е направено оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на обсъдения порок. Въпреки това, при инстанционната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това, след като констатира такова основание (недопустимост), настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Русе при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на делото и постановяване на съдебно решение в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да се произнесе по предмета на спора, уточнен от Д. и С.. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение