Решение № 5169 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Силистра, чрез гл. юрисконсулт Р. Маринова Скорчелиева, против Решение 57/29.06.2023 г., постановено по адм. дело 46/2023 г. по описа на Административен съд Силистра, с което, по жалба на земеделския производител (ЗП) Г. Мехмедова е отменено Решение 1040-18-6/13.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Силистра и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-18-01276367/23.12.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Силистра, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които е разпоредено на ЗП Г. Мехмедова да заличи данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите 01.04.2020 г. 31.05.2020 г.; 01.12.2020 г. 30.04.2021 г. и 01.10.2021 г. 31.12.2021 г. за лицето Г. Мехмедова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло. Претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Мехмедова, чрез пълномощника си адв. Иванов, в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и аргументира доводи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е отменено Решение 1040-18-6/13.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Силистра, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-18-01276367/23.12.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Силистра, указващи на ЗП Г. Мехмедова да подаде заличаваща данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО декларация, Образец 1, с вид осигурен 13 за периодите от 31.05.2020 г.; 01.12.2020 г. 30.04.2021 г. и 01.10.2021 г. 31.12.2021 г., за които е установено, че лицето не отговаря на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. С обжалваното решение съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Силистра, потвърждаващо задължителните преписания е издадено от компетентен едноличен орган, в законоустановената писмена форма и при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът е достатъчно ясно мотивиран с посочване на фактическото и правно основание за неговото издаване, поради което не са налице пороците от категорията на тези по чл. 146, т. 1 т. 3 от АПК, но същият е материално незаконосъобразен и несъответен на нормативната цел. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: По повод заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Мехмедова, сезираният пенсионен орган е подал искане, изх. 2113-18-612#7/28.11.2022 г. до отдел КПК за потвърждаване на данните за осигурителен стаж и доход, върху които са внесени дължимите осигурителни вноски. Периодът, за който е поискано потвърждение е фиксиран от 01.04.2020 г. до 11.08.2022 г. с уточнение, че за времето от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. е издаден Констативен протокол КВ-5-18-00856031/17.12.2020 г. от контролен орган при Националния осигурителен институт. По повод горното искане и съгласно Заповед ЗР-5-18-01246236/02.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Силистра, издадена на основание чл. 117 от КСО и чл. 29 от Инструкция 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, е извършена документална проверка, в хода на която е установено отсъствие от страната през процесните периоди от Мехмедова, липса на наети лица по ТПО ( неподавани удостоверения по чл. 62, ал. 3 КТ ); отсъствие на данни за произведена продукция, съгласно заявената пред ОД Земеделие Силистра култура за съответната стопанска година, независимо, че за финансовите 2020-2021 г. са подавани годишни данъчни декларации с показан реализиран доход от стопанска дейност. Поради всичко това и при липса на категорични доказателства за реално извършвана дейност от ЗП Мехмедова през периодите на отсъствието й, подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, следвало да бъдат заличени. Административният орган е установил, че на 03.11.2019 г. Мехмедова е напуснала страната, а на 15.11.2019 г. е извършена пререгистрацията й като земеделски производител. По повод развилото се пред административния съд производство е изискана информация от ОДЗ Силистра за начина на извършване на пререгистрацията на Мехмедова като земеделски стопанин на 15.11.2019 г., тъй като прекъсването на същата е абсолютно основание за прекъсване и на осигуряването й като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. С подновената регистрация от 15.11.2019 г. е заявено намерение за засети/засадени площи 2,004 ха лавандула като към момента на регистрацията Мехмедова не е била на територията на страната. От справка с рег. 342000-19158/23.09.2022 г. на ОД на МВР Силистра за регистрирани влизания и излизания през ГКПП на Р България е видно, че Мехмедова е напуснала страната на 03.11.2019 г. В дадените пред административния орган обяснения, ЗП посочва, че лавандулата е засята през м. ноември декември, след като се тори, пръска, копае, т.е. дейностите по засяване, торене, опаковане и др. не са извършени лично от нея, поради отсъствието й от територията на страната. Заявява, че когато тя не е в страната, съпругът й поема ангажимента за земеделската дейност. За 2020 г. Мехмедова се намира на територията на Република България от 06.06.2020 г. до 07.11.2020 г. На 08.05.2021 г. отново влиза в страната и на 10.05.2021 г. пререгистрира земеделското производство с данни за засети/засадени площи 2,4003 ха слънчоглед. След поредното напускане на страната на 15.09.2021 г., г-жа Мехмедова влиза в РБългария на 03.06.2022 г., като няма данни за реализирана продукция, лицето е с прекъснати права на земеделски стопанин, тъй като не е извършена пререгистрация в срок до 09.06.2022 г., няма информация за подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 2022 г., както и за постъпили суми по приходи за ДОО. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд извежда решаващ извод, че полагането на труд като основен принцип, изведен от чл. 10, ал. 1 от КСО, в случая не е нарушен. Посочва, че неправилно директорът на ТП на НОИ Силистра и старши инспектор при ТП на НОИ Силистра са приели, че след като отсъства от страната, ЗП Мехмедова няма как да обработва земеделската земя и да реализира продукция, предназначена за продажба. В заключение административният съд приема, че земеделският стопанин може да организира и ръководи дейността си и когато отсъства от страната, без значение по каква причина, тъй като е немислимо да произвежда с личен труд, без да използва механизация, агрономически услуги и други. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това Мехмедова осъществявала ли е реална трудова дейност като регистриран земеделски стопанин според изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, съответно имала ли е качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО през процесните периоди. Безспорен е фактът, че Г. Мехмедова е регистрирана като земеделски стопанин, считано от 01.07.2019 г., като по делото липсват данни, че засятата култура лавандула е била предназначена за продажба, както и че е бил произведен цвят от същата. В допълнение, в обясненията, дадени в хода на административното производство, Мехмедова категорично заявява, че не е участвала при засяването на разсад лавандула, при обработката, както и че няма произведена продукция лавандула поради влошено здравословно състояние и отсъствие от страната. Относно личното участие на Мехмедова в извършваната стопанска дейност, всички разпитани пред първоинстанционния съд свидетели са категорични, че съпругът й е бил ангажиран с всички дейности по закупуване на разсад от лавандула, по обработката на почвата, засаждане и отглеждане на лавандулата, както и по отношение на други култури. Съгласно §1, т.3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващo се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай, Мехмедова, през по-голямата част от периода, е отсъствала от страната и не е доказала реално осъществявана трудова дейност за отглеждане на лавандула, предназначена за продажба на пазара. Поради това тя е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация, обр. 1 за процесните периоди следва да бъдат заличени. Както бе посочено по-горе, сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в: Решение 1652 от 22.02.2022 г., по адм. дело 8185/2021 г. шесто отделение на ВАС; Решение 4533 от 12.05.2022 г. по адм. дело 11978/2021 г., шесто отделение на ВАС; Решение 5355 от 02.06.2022 г. по адм. дело 344/2022 г., шесто отделение на ВАС; Решение 6215 от 23.06.2022 г. по адм. дело 1929/2022 г., шесто отделение на ВАС. При постановяване на решението си, съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните административни актове е необоснован, поради което, и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Г. Мехмедова да се отхвърли като неоснователна. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, определени по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, са по 100 лева за всяка съдебна инстанция, или общо 200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,