Решение № 5857 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15451/2018 г.

Решение № 5857 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15451/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности"- София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 6705/16.11.2018 г. по адм. д. № 9400/2018 г. на Административен съд /АС/ – София град, с което е отменена негова Заповед № 0224260/14.08.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. 1 ЗДДС - запечатване на търговски обект – хотел "Аспа Вила", находящ се в с. Баня, Община Разлог, стопанисван от " Айвио" ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушенията безспорно са извършени, с оглед на което законосъобразно е наложена процесната ПАМ. Намира, че в издадената заповед се съдържат подробни мотиви за налагането й, както и за съответствието й с целта на закона, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – "Айвио" ООД, с. Баня, Община Разлог, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, като намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна единствено по отношение на определения срок за налагане на ПАМ.. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 5.08.2018 г. е извършена проверка в хотелски комплекс "Аспа Вила", находящ се в с. Баня, стопанисван от "Айвио" ООД. При извършени контролни покупки- вход за басейн за един човек на стойност 10 лв. и 1 бр. минерална вода на стойност 1. 50 лв., платени в брой, не са издадени фискални бонове. За констатациите при проверката е съставен протокол сер. АА № 024260/05.08.2018 г., като на 14.08.2018 г. с оспорената заповед е наложен ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Преценено е, че дружеството не е спазило изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство и е допуснало нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. Този извод е обоснован с разпоредбите на чл. 22 ЗАНН и чл. 6, ал. 2 АПК. Преценил е, че в случая процесната ПАМ засяга в по- голяма степен от най- необходимото за целта правата и законните интереси на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В корелация с нормата на чл. 22 ЗАНН първоинстанционният съд обосновано е приел, че нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки е предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяването и отстраняването на вредните последици от тях. В случая, до приключването на проверката нарушенията са преустановени, с оглед на което са предотвратени и вредните последици от тях. Доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него са разпоредени от административния орган след преустановяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това обосновано първоинстанционният съд е преценил, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й, административните нарушения са преустановени. Като е достигнал до този краен извод и е отменил обжалваната заповед, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение