Решение № 5172 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 828/2021 г.

Решение № 5172 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 828/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Груп ДВ" ООД, гр. Русе, с управители Ж. -П. Д. и А. В., чрез адв. К. Г. против решение № 5866/27.10.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5813/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № СФР20-РД77-12/04.03.2020 г. на органи по приходите при Столична община, потвърден с решение № СОА20-РД28-13/22.05.2020 г. на кмета на Столична община за установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2012 г. - 2015 г. и съответните лихви в общ размер на 227 207. 05 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът твърди, че не дължи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на основание чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗМДТ и чл. 64 ЗМДТ. В представените по делото писмени бележки процесуалният му представител поддържа неправилно тълкуване и приложение на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, като твърди, че изискването за промяна в предназначението на земята, когато такова се изисква в специален закон, обн. ДВ бр. 39/2011 г. се отнася и до двете групи недвижими имоти, посочени в тази норма. Според представеното по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмо на Областна дирекция Земеделие от 26.10.2016 г., предназначението на имотите не е променяно съгласно ЗОЗЗ, поради което не са облагаеми с данък върху недвижимите имоти и съответно не е дължима такса битови отпадъци. В касационната жалба се сочат и възражения за неправилно определена отчетна стойност на имотите. Искането е за отмяна на решението и ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - кмет на Столична община, чрез гл. юрк. Ж. Д. - П. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Сочи, че по спора представляват ли процесните недвижими имоти годен обект на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е налице влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 842/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е потвърден ревизионен акт по ЗМДТ за предходни периоди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който на "Груп ДВ" ООД, гр. Русе са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 28 959. 80 лева и съответните лихви в размер на 16 467. 34 лева и за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 114 125. 54 лева и съответните лихви в размер на 67 654. 37 лева за периода 2012 г. - 2015 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите при Столична община на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ, в предвидената от закона форма - чл. 120 ДОПК. Според съда спорът по делото е правен и е свързан с тълкуване и прилагане на чл. 10, ал. 1, чл. 64, чл. 11 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. В мотивите си е посочил, че нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция съдържа две отделни хипотези - първата - за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания и втората - за имот извън тях (строителните граници), които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна в предназначението на земята, когато такова се изисква по реда на специален закон. От доказателствата по делото в решението е установено, че "Груп ДВ" ООД е собственик на поземлени имоти, описани в документа за собственост като имот пл. № 150 и пл. № 151 от кадастрален лист 414 по регулационния план на гр. София, м. СПЗ, Слатина север, ул. "Мими Балканска" № 132, придобити през 2008 г. Съдът е приел, че между страните не е спорно, че процесните недвижими имоти, собственост на ревизираното дружество са в строителните граници на град София, съгласно одобрения със заповед № РД-09-50-646/04.11.1999 г. на главния архитект на СО частичен застроителен план (ЧЗП) и частичен регулационен план (ЧРП) за м. "СПЗ Слатина Север", кв. ЗА и попадат в първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Имотите, включени в строителните граници на населените места т. е. в урбанизираните територии не се считат за земеделски земи на основание чл. 2 ЗСПЗЗ. В случая в влезлия в сила ПУП, одобрен със заповедта на главния архитект от 04.11.1999 г. е определено конкретното предназначение на процесните имоти, като част от парцел I - "За ГСМ и разтоварище", кв. ЗА, м. СПЗ Слатина - Север. С решение № 629/18.11.2010 г. на Столичния общински съвет е прието ИПР и ИПЗ на м. СПЗ Слатина - Север, с което е заличен УПИ I - "За ГСМ и разтоварище", в който попадат процесните имоти и за тях е отреден УПИ II-150, 151 - за "Хотел и общ. обслужване", като са изменени и границите на кв. ЗА, който е преномериран на кв. 7. Въз основа на разрешение за строеж № 95/08.06.2011 г. в имота е построен 8-етажен хотел, като в експлоатация са въведени 5 надземни етажа и сутерена и част от водопровод. При тези факти и като е съобразил влязло в сила съдебно решение относно ДНИ и ТБО за същите имоти за периода 2010 - 2011 г. съдът е обосновал краен извод, че административните органи правилно са приели, че процесните имоти попадат в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и за материална законосъобразност на определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2012 - 2015 г. Възражението на дружеството относно базата, използвана от приходния орган за изчисляване на дължимия данък, е отхвърлено като неоснователно. Съдът е приел, че отчетната стойност на имотите и тяхното предназначение са посочени в декларацията по чл. 17 ЗМДТ, съответно в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена от жалбоподателя, която има обвързващо действие. Възражението за изтекла погасителна давност е отхвърлено, като е прието, че давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК не е изтекъл. Решението е неправилно постановено. Първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка относно материалната компетентност на органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт и по-конкретно относно оправомощаването на органа по приходите, възложил ревизията в съответствие с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 и 5 ЗМДТ. В конкретния случай ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № СФР16-РД01-85/27.09.2016 г. издадена от П. И. на длъжност гл. инспектор в отдел Ревизионен контрол на дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" при Столична община. Ревизионният акт № СФР20-РД77-12/04.03.2020 г. е издаден от Е. К. на длъжност началник отдел в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община въз основа на решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка от 23.12.2019 г. издадено от М. М. - директор на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община. Като основание за изземването по чл. 7, ал. 3 ДОПК е посочена заповед № СОА18-РД15-170/09.01.2018 г. за преназначаване на П. И., която не е представена по делото. По делото е установено, че със заповед № СОА16-Р309-718/07.04.2016 г. на кмета на Столична община служителите, заемащи посочените длъжности в дирекция Ревизии и събиране на вземанията, са определени като органи по приходите съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ. П. И. и Е. К. са определени като органи по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, съответно с разпореждане от 23.08.2016 г. и разпореждане от 13.11.2017 г. издадени от директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания". За този орган не е установено, че към момента на издаване на посочените разпореждания е ръководител на звеното за местни приходи в Столична община и териториален директор по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Определянето на органите по възлагане на ревизии в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 ДОПК е от компетентността на териториалния директор. В случая по делото не са представени доказателства за структурата на Столична община за периода до приемането на решение № 16/19.12.2019 г. на Столичния общински съвет, с което дирекция "Общински приходи" и дирекция "Ревизии и събиране на вземания" са обединени в дирекция "Общински приходи" (т. 5.1.7). По тези съображения следва да се приеме, че компетентността на директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" като териториален директор по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, основанието за издаване на решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и компетентността на органа, възложил ревизията със ЗВР от 27.09.2016 г. и на органа, възобновил ревизията със заповед от 23.12.2019 г. и издал оспорения ревизионен акт - Е. К., не са изяснени по делото. (в този смисъл решение № 279/11.01.2021 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 7214/2020 г.). Налице е касационно основание за отмяна на решението, за което на съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване компетентността по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на органа по приходите при Столична община, възложил ревизията. Наред с това, при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по направеното от дружеството възражение за изтекла погасителна давност. При постановяването на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е обсъждал само 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, като неправилно е определил началният му момент. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМДТ и чл. 69, ал. 1 ЗМДТ, данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци се заплащат в годината, за която са дължими, а не през следващата година, както е приел съда. Поради това давностният срок за задълженията от 2012 г. тече от 01 януари 2013 г. Видно от жалбата до съда, възражението на дружеството е формулирано общо "за изтекла давност", без да се уточнява давностен срок. В този случай съдът дължи произнасяне и по отношение на 5-годишния давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК, като прецени наличието или липсата на обстоятелства за спиране на давността съгласно чл. 172, ал. 1 ДОПК и прекъсването й съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК и при необходимост укаже на решаващия орган да представи доказателства за наличието на такива обстоятелства. Следва да се отбележи, че в случая ревизионното производство е продължило няколко години, тъй като е започнало с връчване на ЗВР на 20.10.2016 г. и е приключило с издаването на ревизионния акт на 04.03.2020 г. Предвид констатираното самостоятелно основание за отмяна на решението, което засяга валидността на оспорения ревизионен акт, настоящият състав намира, че не следва да обсъжда оплакванията в касационната жалба по тълкуването и прилагането на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. По този въпрос, както и по възраженията на дружеството за размера на отчетната стойност на земята, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на разноските. Разноските за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се определят от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,