Решение № 6460 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2012 г.

Решение № 6460 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), подадена чрез юрк. В. Станкова, против решение № 2435 от 4.05.2012 г., постановено по адм. дело № 2504/2012 г. на Административен съд - София град, в частта му, с която е отменено решение № 142/29.02.2012 г. на председателя на ДАБ и административната преписка е върната за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Сейф Али Джасем, чрез процесуалния си представител адв. Недялкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваната част на решението на АССГ е отменено решение № 142/29.02.2012 г. на председателя на ДАБ и административната преписка е върната за ново произнасяне по искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при нарушение на материалния закон. Прието е, че издателят на акта не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, касаещи актуалната обществено - политическа ситуация в Ирак относима съм преценката за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Констатирано е, че с оглед данните съдържащи се в справката на ДАБ № 1147 от 10.03.2011 г., бележките на ВКБООН вх. № 3447 от 15.09.2010 г. и писмо изх. № 12-12-5 на зам.- министъра на МВнР, са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут на молителя към датата на произнасяне на органа. Отделно от това съдът е посочил, че в решението си председателя на ДАБ не е обсъдил факта, че чужденецът е полицай и този факт е достатъчен, за да се приеме, че неговият живот е пряко застрашен в родината му. Решението е неправилно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от последната е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е ясна и безспорна по отношение условията, при които съществува опасност от тежки посегателства спрямо лицето, търсещо закрила, а именно следва да бъде установено наличието на въоръжен конфликт в съответната държава на произход. Изводът на първоинстанционният съд, че по делото е установено, че са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е необоснован. Видно от приетите по делото доказателства, бежанската история е противоречива и поради това неубедителна. Констатираните съществените противоречия в нея са дали основание на административния орган да направи извод за недостоверност на представените от иракския гражданин причини за търсената хуманитарна закрила. А за да бъде предоставен такъв статут на търсещия закрила следва да се докаже по безспорен начин или наличието на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на лицето или наличие на безогледно насилие в държавата му на произход, по-точно в района по местоживеене. От анализа на писмените доказателства, установяващи конкретната обстановка в Ирак, провинция Ал Анбар, гр. Рамади, не може да се приеме, че е налице безогледно насилие. Видно от представените справки по делото, в централен Ирак, където се намира гр. Рамади няма международен конфликт, но доколкото в съдебното решение се извежда извод за наличие на вътрешен такъв, то следва да се изясни неговото съдържание съгласно приложимия в случая чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт, ратифицирана от РБ с Указ от 12.08.1949 г. - конфликт, който протича на територията на високодоговарящата страна между нейните въоръжени сили и дисидентски въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване упражняват такъв контрол над част от нейната територия, който им позволява да водят продължителни и съгласувани военни операции. Не представлява вътрешен въоръжен конфликт ситуации на вътрешни безредици, напрежение, като бунтове, изолирани и спорадични прояви на насилие - чл. 1, т. 2 от Протокол II към същата Женевска конвенция. Ноторно е, че цялата територия на държавата Ирак е под контрола на иракските сили за сигурност и автономните кюрдски сили, контролиращи северната част на държавата. Установеното от съда наличие на актове на насилие от страна на лица, групи или организации, преследващи терористични цели, овладяване или завладяване на властта, или извършени по криминални подбуди, макар и пораждащи основателни притеснения за сигурността в страната не могат да бъдат основание за предоставяне на закрила по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече, съдът е следвало да отчете, че по аргумент от чл. 9, ал. 2 и 4 от ЗУБ и с оглед данните събрани в производството, че официалните власти в Ирак на първо място, демонстрират воля и ефективно се противопоставят на действията на терористични и криминални субекти, застрашаващи сигурността в страната, израз на което е намаления интензитет в проявите на насилие, а на второ - че общите данни за Ирак показват трайно подобрение, както в сферата на сигурността, така и в обществено-политическата и стопанската сфери. Отчетените в справките към делото и обсъдени от съда факти, особено досежно спазването на човешките права в Ирак дават повод за внимателно разглеждане на всяка молба за закрила, обоснована в тази посока, но същите нямат пряко отношение към хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, а вместо нето постановено друго, с което оспорването на административния акт отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение