Решение № 7061 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14755/2013 г.

Решение № 7061 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14755/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Демос С. В. " ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4629/09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 11642/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване на нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 100000036 от 23.04.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че оспореният РА е издаден от некомпетентен орган, в следствие на което е нищожен. По същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на атакувания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник в о. с. з. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София град е действителността на Ревизионен акт /РА/ № 100000036 от 23.04.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София при ЦУ на НАП. За да обоснове извода си за неоснователност на жалбата, съдът е приел, че проведеното ревизионно производство е възложено от компетентен по смисъла на чл. 112 от ДОПК орган, оправомощен със Заповед № РД- 01-342 от 03.07.2006 г. на Директора на ТД на НАП - гр. София. Посочил е, че и оспореният РА е издаден от орган по приходите, надлежно упълномощен от органа, възложил извършването на ревизията, с оглед на което е счел, че същият не страда от порок, който да обуславя извод за неговата нищожност. Настоящият касационен състав намира, че в обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на изводите на съда относно надлежното оправомощаване на органа по приходите, издал оспорения РА. Съобразно приложената на л. 308 от първоинстанционното дело ЗВР № 100036/05.01.2010 г., изменяща ЗВР № 907047/29.10.2009 г., ревизията е възложена от Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- София град. Материалната компетентността за това е делегирана с представената Заповед № РД-01-342/03.07.2006 г. / л. 328/ на Териториалния директор на НАП - София, като в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в приложимата й към 2010 г. редакция/ органът, възложил ревизията е определил със ЗОКО № 100036/25.02.2010 г. органът по приходите, който да издаде РА. При така ангажираните доказателства за транслирана компетентност от оправомощени лица и законоустановената възможност за това, първоинстанционният съд е достигнал да правилния извод, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. Решаващият състав е изложил мотиви и относно липсата на други пороци на акта, които да рефлектират върху неговата действителност, в резултат на което обосновано е приел, че атакуваният РА е валиден, а релевирана жалба е неоснователна. Отхвърляйки същата, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено с първоинстанционното решение до размера, регламентиран в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение