Решение № 3488 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2015 г.

Решение № 3488 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Галин Богомиров Мирчев, подадена чрез адв. Йордан Алексиев, против решение № 1051/11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1827/2014 г. по описа на Административния съд - Варна. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски. Ответната страна - Областна дирекция на МВР- Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на Галин Богомиров Мирчев против Областна дирекция на МВР- Варна, в която предявената претенция е да й бъде заплатена сумата 100 лв., представляваща имуществени вреди- разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 21095 от 20.12.2012 г. на Началника на II РПУ при Областна дирекция на МВР- Варна. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, то предявената претенция се явява недоказана и неоснователна. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 21095/20.12.2012 г., издадено от Началника на II РПУ при ОД на МВР- Варна, на Мирчев е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. Впоследствие Мирчев е обжалвал пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 1705/2013 г. по описа на Варненския Районен съд, VI Наказателен състав. За защитата си по така образуваното и водено НАХД Мирчев е ангажирала адвокат, като по приложеното нохд № 1705/2013 г. на Варненския РС се намира пълномощно от 27.05.13 г. за процесуално представителство на адв. Алексиев, но няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че Мирчев действително е бил защитавана по горепосоченото дело. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото НАХД, Варненският РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Като се имат предвид материалите по НАХД 1705/13 г. на РС - Варна, вкл. пълномощното от 27.05.2013 г. и протокола от с. з. на 29.05.13 г. /л. 16/ обосновано адм. съд е отбелязал, че по това дело не е приложен договор за правна помощ и не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди не се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по НАХД. Изводите на адм. съд са в съответствие с ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС т. 1 и 2 относно доказване на реално заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. чрез представяне на договора за правна помощ по делото за което е заплатено адвокатско възнаграждение. Това ТР е задължително, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Без правно значение е позоваването на ТР 2/2009 г. на ВАС и представения договор за правна помощ от 14.06.2013 г., приложен по гр. д. № 6055/14 г. по описа на Варненския районен съд, който с определение № 7101/14.05.2014 г. е прекратил производството по делото и е изпратил по подсъдност делото на АС- Варна. Визираният договор е с дата след последното с. з. по горепосоченото НАХД, и не е приложен към него. Произнасянето относно невъзможността за се присъждат разноски по НАХД, не лишава страната от възможността да представи доказателства по НАХД относно сключения договор за правна помощ и заплатеното адвокатско възнаграждение. С ТП 2/2015 г. на ВКС и ВАС се задължават адм. съдилища да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, което е сторено в процесния случай, но искът правилно е отхвърлен като недоказан по изложените по- горе съображения. Касаторът неоснователно се позовава на решение № 1581 от 15.02.2016 г. по адм. д. № 4202/14 г., тъй като същото е постановено при различна фактическа обстановка, при която претендираните разноски са били направени по воденото нахд и това е било установено по несъмнен начин от ангажираните доказателства. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,