Решение № 3787 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2015 г.
ВАСV отделение04.04.2016 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 591/17.12.2014 г., постановено по административно дело № 846/2014 г. от Административен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № ДС-122/06.10.2014 г. на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с която прекратено служебното правоотношение на Цветомила Радославова Николова за длъжността "старши инспектор" в Териториално бюро Плевен, Териториална дирекция Велико Търново, считано от 13.10.2014 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител. ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, със седалище град София да заплати на Цветомила Радославова Николова от град Плевен разноски по делото в размер на 950 /девестотин и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3787 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Цветомила Радославова Николова от град Плевен, против решение № 591/17.12.2014 г., постановено по административно дело № 846/2014 г. от Административен съд Плевен. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и представя писмено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, и при спазване разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № ДС-122/6.10.2014 г. на председателя на КОПНИ е прекратено служебното правоотношение на Николова за длъжността "старши инспектор" в Териториално бюро Плевен, Териториална дирекция Велико Търново, считано от 13.10.2014 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и въведено изискване за висше юридическо или икономическо образование в нормата на чл. 13, ал. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), чл. 12, ал. 1, т. 6 от с. з. и решение на КОНПИ по протокол № 539/2.10.2014 г. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначението да прекратява служебното правоотношение с държавния служител без предизвестие в случаите, когато е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл (поради заболяване). Случаите на обективна невъзможност са свързани с настъпването на събития, които не се явяват последица от поведението на някоя от страните по правоотношението, които създават трайно препятствие за осъществяване на служебните задължения от страна на служителя, които не могат да бъдат преодолени и водят до прекратяване на служебното правоотношение. Неправилно в обжалваното решение е прието, че в конкретния случай тези предпоставки са налице. Касаторката Николова е работила по трудово правоотношение на длъжността "инспектор-икономист" в КОПНИ от 17.07.2007 г. Същата е постъпила на държавна служба в Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност на 1.09.1912 г. на длъжност "старши инспектор" в Териториална дирекция Ловеч, за която също се е изисквало висше образование по специалност икономика, видно от длъжностната характеристика, връчена й при издаването на заповедта на 28.08.2012 г. Със заповед № ДС-92/10.06.2013 г. касаторката е преназначена на длъжност "страши инспектор" в ТБ Плевен, ТД Ловеч, считано от 10.06.2013 г. Видно от връчената й на 14.03.2014 г. длъжностна характеристика изискванията за заемане на длъжността отново са висше икономическо образование. На 14.03.2014 г. на същата е връчена нова длъжностна характеристика, в която отново е поставено изискване за заемане на длъжността висше икономическо образование, специалност икономическа. При тези факти не може да се приеме, че в случая са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, доколкото не е установено настъпване на твърдяната от ответника обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения, изразена в липсата на необходимото образование. В случая нормата на чл. 13, ал. 3 ЗОИППД не намира приложение, а по отношение на Николова са били налице предпоставките по § 3, ал. 5 от ПЗР ЗОИППД и същата е следвало да бъде преназначена на основание чл. 87а ЗДСл. В касационната жалба е акцентирано на въпроса дали служителят отговаря на изискванията за икономически образование, с липсата на което административният орган е обосновал настъпилата обективна невъзможност на касаторката да изпълнява служебните си задължения. Съгласно т. 221 от Класификатора на длъжностите в администрацията за заемане на длъжността "старши експерт" в КОНПИ са въведени минимални изисквания за образование бакалавър, IV младши ранг и професионален опит 2 години, а в чл. 13, ал. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) е конкретизирано, че изискването за образование е висше юридическо или икономическо образование. Касаторката Цветомила Радославова е с висше образование, с образователно - квалификационна степен бакалавър със специалност и професионална квалификация - магистър по стопанско управление. В Класификатора на областите на висше образование и професионални направления, утвърден с ПМС № 125/24.06.2002 г. за утвърждаване на същия в област на висше образование - Социални, стопански и правни науки с шифър 3, са изброени общо девет професионални направления, между които и Административно управление с шифър 3.7. и Икономика с шифър 3.8. Съгласно чл. 42 от Закона за висшето образование системата на висшето образование организира обучението след средно образование и се състои от степени професионален бакалавър, бакалавър и магистър, като обучението в степента "бакалавър" в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности. При така установената нормативна уредба настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, че образованието на Николова не е икономическо е неправилен. В тази насока следва да бъдат обсъдени и съобразени учебните дисциплини, по които е получила подготовка касаторката, както и фактът, че по времето, когато същата е започнала образованието си в Стопанска академия Свищов е действал Държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени във висшите училища на Република България, в който по направление Икономика и управление, шифър 4 фигурира специалност Стопанско управление, с шифър 4.2.1., при което безспорно е установено, че специалността на Николова е в професионално направление Икономика. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като настоящият състав постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразна заповед № ДС-122/6.10.2014 г. на председателя на КОПНИ. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от касаторката, административният орган следва да бъде осъден да заплати на същата общо разноски по делото в размер на 950 лева, предвид представения списък за разноски и доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 1, т. 5