Решение № 2433 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2019 г.

Решение № 2433 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 512 от 08.07.2019 г. по административно дело № 110/2019 г. Административен съд – Хасково е: 1) отменил решение № 1012-26-325-1 от 11.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-877 от 07.12.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково; 2) наредил изпращане на административната преписка на директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-26-1531/08.08.2018 г. на Т. Тодоров за отпускане на ЛПОСВ (лична пенсия за осигурителен стаж и възраст), съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Хасково да заплати на Т. Тодоров, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [адрес], разноски по делото в размер на 835 лева. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Хасково, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Д. Стойчева. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на Т. Тодоров срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Хасково като неоснователна. Възведена и претенция за присъждане на понесените разноски за производството пред двете съдебни инстанции, уточнени с представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в общ размер от 600 лева, от които 200 лева заплатена държавна такса за касационното оспорване и 400 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Т. Тодоров от [населено място], действащ чрез процесуалния представител адвокат В. Челебиев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. С процесното разпореждане от 07.12.2018 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Хасково от 11.01.2019 г., ръководителят по пенсионно осигуряване на основание § 49 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г., имаща действие до 31.12.2015 г.), § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.), чл. 69, ал. 2 от КСО, чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, е отказал да отпусне на Т. Тодоров поисканата от последния със заявление от 08.08.2018 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Разпореждането е атакувано от заявителя по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково с възражение, че неправилно с оглед представените документи за осигурителен и трудов стаж и съдебно решение от 20.06.2018 г. на Хасковския районен съд (№ 355, постановено по гражданско дело № 342/2018 г.) е определен общият размер на осигурителния стаж, вследствие на което неправилно е отказано отпускането на ЛПОСВ. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – Хасково не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доаргументирал тезата на ръководителя на пенсионното осигуряване, че Костадинов няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по посочените в разпореждането норми от КСО, а осигурителният му стаж е зачетен правилно. За да уважи жалбата на лицето срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, с обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съд е формулирал правилният решаващ извод, че в административното производство по установяването на релевантните за случая факти е допуснато съществено процесуално нарушение, като е кредитирано издаденото от ОДМВР – Хасково удостоверение от 05.12.2018 г., което не е отговаряло на установените при проверката по чл. 108, ал. 1 от КСО факти и на влязлото в сила съдебно решение на Районен съд – Хасково. Това нарушение се е отразило върху правилността на решението на директора на ТП на НОИ – Хасково поради зачитане на по-малко часове извънреден труд, положен от Тодоров през периода 2005 г. – 2008 г. като държавен служител по ЗМВР, и съответно по-малък от действителния осигурителен стаж. Касационната инстанция споделя крайният извод и съображенията за него в проверяваното съдебно решение, за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, и съответно, на отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодоров по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с § 50 от ЗИДКСО. Поради това и на основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касаторовите възражения са неоснователни. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по ЗМВР, ЗСРС и по ЗИНЗС, държавните служители по чл. 11 от ЗПУ, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от ЗПКОНПИ, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по ЗДАНС и като военнослужещи по ЗОВСРБ. С разпоредбата на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е предвидено, че лицата по чл. 69, които до 31.12.2015 г. (сред които е и Тодоров) имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Решаваща за отказа на пенсионния орган да отпусне пенсия на заявителя по цитирания параграф 50 е била неправилната констатация, че към 31.12.2015 г. Тодоров няма изискуемите 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години действителен стаж като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи, а има недостигащите 26 години, 11 месеца и 18 дни общ стаж, от които 21 години, 2 месеца и 29 дни действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. В хода на производството пред първоинстанционния съд е опровергана материалната доказателствена сила на удостоверението, издадено от осигурителя, въз основа на което административният орган е зачел осигурителен стаж на Тодоров, изключвайки част от действително положения от лицето извънреден труд през периода 2005 г. – 2008 г. При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото и след правилно тълкуване и приложение на относимия към конкретния случай нормативен регламент (чл. 69, ал. 2 от КСО, § 50 от ЗИДКСО, чл. 212, ал. 5, т. 2 и чл. 229, ал. 2 от отменения ЗМВР, чл. 38, ал. 16-18 от НПОС), съдът правилно е установил, че осигурителният стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО на Тодоров възлиза общо на 27 години, 1 месец и 27 дни, защото извън отразените в посоченото удостоверение часове извънреден труд е положен такъв през процесния период още 384 часа, подлежащ на зачитане като осигурителен стаж съгласно чл. 38, ал. 16-18 от НПОС, преобразуван в работни дни - 48 дни, и календарни дни – 2 месеца и 9 дни. В това отношение съдът правилно се е позовал на констатациите в компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебна експертиза, както и на фактическите установявания във влязлото в сила решение на Хасковския районен съд, направени също на база съдебна експертиза. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за незаконосъобразност на административните актове, с които на Т. Тодоров е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка § 50 от ЗИДКСО, съдът е постановил проверяваното решение в съответствие с приложимия материален закон, поради което и предвид липсата на други касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да се уважи акцесорното касаторово искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. С оглед позитивния за ответника по касация резултат искането му за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, номериран като л. 19 от него. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, поради което следва да присъди в полза на Т. Тодоров сумата от 500 лева, равняваща на заплатеното от него адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява пред Върховния административен съд адвокат. Заплащането на разноските съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поеме от юридическото лице, в структурата на което е административния орган, издал отменения акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,